
Светът от чистота е заблестял.
Дъх на жена... На Бог... И на озон...
... И на любов... Поредният сезон...
Но не за мен... Все пак дали за мен?
Или за теб?... Не е ни нощ, ни ден...
Градът все още в тъмното мълчи...
Прозорците с мъртвешките очи...
Дърветата... Стриптийзът им... Финал!
И слагат пак зеления си шал.
Ела, любов... След тези дълги дни...
И тъжното ми тяло прегърни.
И събуди във тази полунощ
усмивката на мъжката ми мощ.
Аз ще докосна тихото лице...
И рамото... И острото зрънце...
Ще махна тези строги очила
и ще потъна в бялата мъгла.
Дъх на жена... На Бог... И на озон.
И на любов... Последният сезон.