Съставител:
Пламен Макариев.
През последните години политическите събития се развиват по начин, който съответства в по-голяма степен на един агонистичен, отколкото на консенсуалистки подход към тяхното осмисляне. Силови политици все по-решително хвърлят предизвикателства в лицето на мекушавия либерализъм - едно екстремно развитие на този процес наблюдаваме от 24 февруари 2022 г. насам. Също така интернет все повече се превръща в арена на необуздани манипулации с публичната комуникация - процеси, които радикално се разминават с първоначалните очаквания за разумно и морално коректно формиране на обществено мнение във виртуалната публичност.
Означава ли всичко това, че консенсуалистката линия в социалните науки води до задънена улица? Че тя не е нищо повече от израз на някогашното самодоволство на проспериращия, общо взето, през 80
-те и 90
-те години на миналия век Запад? Спорно е дали делиберативната демокрация е отделен тип демокрация. Но дори и онези, които отговарят отрицателно на този въпрос, все пак признават, че съвещателно-консенсусното начало е вътрешноприсъщ елемент на всяка демокрация. В такъв случай дали с отслабването на съвещателния момент в днешните демокрации за сметка на децизионисткия не възниква риск за самата демокрация?
Отговори на тези въпроси търсиха със своите доклади и с участието си в дискусиите няколко представители на социалните науки в рамките на еднодневна конференция с тема „Политическа легитимност и делиберативна демокрация, която се състоя на 8 октомври 2022 г. в Ректората на Софийския университет
Св. Климент Охридски и с която бяха отбелязани две забележителни годишнини: 60 години от публикуването на Структурни изменения на публичността и тридесет от излизането на Фактичност и валидност - две крупни произведения на
Юрген Хабермас, които имат пряко отношение към проблематиката на делиберативната демокрация.
