Звънлив звук изпълва всичко наоколо. Сякаш милиарди метални частици се посипват върху стоманен щит. Едсгар се обръща към Ерик за последно сбогом, прелестните валкирии поемат духа на война и той полита с тях към двери на Валхала, за да заеме достойното си място до Один. Ранен, изтощен и отпаднал, Ерик поема на път към дома, за да изпълни последната заръка на баща си. Сам, но не съвсем.
Малкото момче попада във вихър от двуличие, предателства и угроза. Норните отреждат битките да бъдат негова съдба. Реални и невидими. Дали ще оцелее малкият воин? Ще последва ли завета на своя баща, заветът на викинга? Вълнуващото приключение на Ерик продължава, когато разлистите книга първа.
"– Коя си ти... - прошепна отново момчето.
– Аз съм дъщерята на Один и Зората на времето. - отвърна глас като пролет.
– Аз съм Принцесата на зората. - допълни девойката и хиляди арфи подхванаха мека мелодия. Ерик усети, че потъва, приказното момиче отлетя надалеч.
– Ще те видя ли някога? - промълви той със сърцето си."
Из книгата