"Бях у дома, когато я чух. Това бе гласът на моята дъщеря Джения, която пееше и весело играеше във всекидневната. В звученето имаше нещо познато, което не можех в този момент точно да определя. Бях изцяло пленен от гледката на нейното вихрене из къщата, как пее със своя сладък, невинен петгодишен глас и изглеждаше като съвременна Шърли Темпъл с къдравите си светлокафяви кичури.
Само няколко дни след като през 2004 година приключихме нашето лятно турне с Korn, се завърнахме у дома. През повечето време от лятото Джения не бе с мен, но се присъедини към нас за последните няколко седмици. Тя е светлината в живота ми, винаги огряна от неописуемо щастие, което неизменно се предава и на околните. Въпреки това пътешествието заедно не бе лесно - и не защото аз не исках тя да е там, а заради осъзнаването, че да делиш ежедневието си с една от най-екстравагантните рок банди, не е най-подходящата обстановка за петгодишно дете. Въпреки предизвикателствата прекараното време заедно бе истински незабравимо.
Всеки участник в турнето гледаше на Джения с особена привързаност и се опитваше да поддържа добро поведение в нейно присъствие. Нашият басист Фийлди въведе правило: ако някой изпусне псувня пред Джения, трябва да плати глоба от един долар. Идеята зад това беше да ни научи на внимание и уважение към думите, които избираме, докато тя е наоколо. Всички се стараеха да спазват правилото, но едва няколко часа след неговото въвеждане малката вече беше събрала цели петдесет долара. Това ме накара да осъзная, че може би споразумението не върши работа по начина, по който си представяхме, и реших да го отменя."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
