Царството на приказките: Книжка 11

Братя Грим (Якоб, роден през 1785 година и Вилхелм - 1786 година) са немски лингвисти и изследователи на немската народна култура и фолклор. Те са известни със сборника си "Приказки на Братя Грим" и подаряват на всички деца безсмъртните любими образи на "Пепеляшка", "Рапунцел", "Червената шапчица" и "Снежанка и седемте джуджета". С техните приказки, изпълнени с вещици, таласъми, зли вълци, красиви принцеси и смели принцове, и до днес заспиват милиони деца по света.

Якоб и Вилхелм Грим са родени в Ханау до Франкфурт в семейство, принадлежащо към средната класа. От ранна детска възраст малчуганите са доста близки, като това приятелство ги съпътства през целия им живот. Баща им, бивш адвокат, умира през 1796 година и единствено благодарение на помощта на леля им по майчина линия, те успяват да завършат своето обучение. След като завършат лицея в Касел се записват да учат, по примера на баща си, право в "Марбугския университет". Малко след това обаче те започват да отделят все повече време за изучаването на немската и чуждестранна литература, като в крайна сметка посвещават целия си живот на това занимание. През 1839 година Якоб става библиотекар на новия крал на Вестфалия Жером Бонапард, а на следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.

Братя Грим постоянно се занимават с различни научни изследвания, като този период от живота им е доста ползотворен. През 1812 година те написват множество приказни истории, които са базирани на събрани и обработени стари немски народни приказки, в резултат на което се появяват популярните и до днес приказки "Бременските музиканти", "Вълкът и седемте козлета", "Хензел и Гретел", "Храбрият млад шивач", както и любимата приказка на всички момиченца - "Спящата красавица". Впоследствие голяма част от техните приказки са екранизирани успешно. Редом с прословутите си сборници с приказки, братята са автори и на книгата "Немска граматика", създадена в периода 1819-1837 година и на "Немски речник", започнат през 1838 година и завършен през 1860 година (включва 16 тома). През 1830 година Якоб е поканен в Гьотинген от професор по немска литература и старши библиотекар в местния университет. Вилхелм също започва работа там, като младши библиотекар, а през 1835 година е повишен със званието професор. В Гьотинген те обаче остават за кратко. След като обвиняват новия крал Ернст Аугуст I Хановерски в нарушения на конституцията, той ги уволнява и братята са принудени да се върнат в Касел, където остават три години. През 1840 година по инициатива на Александър фон Хумболт Якоб и Вилхелм са избрани за членове на "Пруската академия на науките" и получават правото да четат лекции в "Берлинския университет".

Оттогава до края на живота си те остават да живеят в Берлин. Вилхелм Грим умира на 16 декември 1859, а четири години по-късно на 20 септември 1859 година умира и брат му Якоб. През целия си житейски и творчески път Братя Грим публикуват множество произведения, а техният сборник "Детски и семейни приказки" заема своето заслужено място в световната литературна съкровищница!

Александър Сергеевич Пушкин е велик руски поет, писател, драматург, критик и есеист, създател на съвременния руски литературен език. Творбите му са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите - смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и оказва влияние на по-късните руски писатели. Голяма част от произведенията на Пушкин са считани от критиците за шедьоври, други са екранизирани, а трети - дават основа за множество музикални произведения, например операта на Чайковски "Евгений Онегин" (1879 г.) или "Борис Годунов" на Мусоргски (1874 г.). Писателят е известен и с приказките си за деца, като най-популярната му такава и до днес си остава "Рибарят и златната рибка".

Александър Пушкин е роден на 6 юни 1799 година в Москва. Израства в една високо образована среда - баща му беше истински ценител на литературата и разполагаше с огромна библиотека. Домът на Пушкин често бе посещаван от хора като Карамзин и Жуковски. Малкият Александър обичаше да прекарва голяма част от времето си с чичо си Никита Козлов, който беше поет. Не на последно място, роля в образованието и възпитанието на момчето играят френските гувернанти, които го научават на отличен френски език и любов към четенето на книги.

През 1811 година Пушкин се записва в престижния императорски лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург, където прекарва около шест години. По това време почти всички студенти пишат стихове, но предимството на Александър в тази сфера е безспорно. След завършването на лицея той се присъединява към Колегията на външните работи. Скоро след това обаче вместо да работи, цялото си време отдава на творчество. Потапя се в кипящия и културен живот на столицата, става член на литературно-театралното общество "Зелена лампа". В този период се появяват и стихотворенията "Ha Чаадаев" (1818 г.), "Волност" (1818 г.) и "Село" (1819 г.), в които намира отражение борбата срещу беззаконието и самодържавието за свободата и независимостта на руския народ. Още докато учи в лицея Александър започва да работи върху поемата си "Руслан и Людмила", която завършва през 1820 година. В нея поетът се обръща към историята на руския народ и широко се позовава върху старинните народни предания. Темата и стилът на поемата предизвикват разнопосочни реакции, които след прогонването на Пушкин от столицата се превръщат в шумни полемики. По-късно поемата заедно с "Цигани", "Полтава" и романа в стихове "Евгени Онегин" е включена в сборника с избрани стихотворения и приказки "Вакхическа песен". Скоро след това, през 1823 година Пушкин е изпратен да служи на граф Воронцов в Одеса. През този период той създава няколко романтични поеми - "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан", "Братя разбойници" и др. Публикуването на "Кавказки пленник" (1822 г.) превръща поета във водеща фигура в руската литература и му донася голяма слава, която го съпътства до края на живота му. През 1824 година Александър е изпратен в Михайловское, където работи над романа си "Евгений Онегин", "Борис Годунов" и други. Разбрал за въстанието на декабристите, през 1825 година Пушкин унищожава част от автобиографичните си записки и скоро след това се мести в Кавказ. Заради ширещата се чумна епидемия през 1830 година, Александър е принуден да се застои в Болдино. По това време той създава множество произведения, сред които "Приказка за попа и неговия работник Балада", "Малки трагедии", както и последните глави на "Евгений Онегин". Този период се смята за един от най-продуктивните в живота на поета.

Последните години на Пушкин са помрачени от лошите му отношения с царя и влиятелните кръгове в страната. При тези обстоятелства е трудно да се занимава с творчество, но именно тогава той написва историческия роман "Дъщерята на капитана", "Медният конник" и повестта "Дама Пика", която впоследствие е включена в сборника му с прозаични произведения "Виелица".

За да защити своята чест и честта на семейството си през 1837 година Пушкин предизвиква на дуел Жорж Дантес, който според слуховете е считан за любовник на жена му Наталия Гончарова. По време на дуела Александър е ранен смъртоносно. Два дни по-късно, на 10 февруари 1837 година Александър Сергеевич Пушкин умира, оставяйки на света голямото богатство, което творчеството му носи.