"Че сънищата са просто изтласкани сбъдвания на желания, е една отдавна остаряла гледна точка. Разбира се, има и сънища, които манифестират сбъднати желания и страхове. Но какво ли още няма там? Сънищата може да са неумолими истини, философски сентенции, илюзии, диви фантазии, спомени, планове, предвиждания, дори телепатични видения, ирационални преживявания и бог знае още какво. Защото не бива да забравяме едно: почти половината от живота ни се осъществява в едно повече или по-малко несъзнавано състояние. Специфичната съзнавана изява на несъзнаваното е сънуването.
Няма език, с който да не би могло да се злоупотреби.
Бабините деветини за страшния древен човек заедно с учението за инфантилно-перверзно-криминалното несъзнавано са успели да превърнат нещо естествено, каквото всъщност е несъзнаваното, в опасно чудовище. Сякаш всичко добро, разумно, достойно и всичко хубаво живее в съзнанието! Не отвори ли по-широко очите ни световната война със своите ужаси, та все още не можем да видим, че съзнанието ни е още по-дяволско и по-перверзно, отколкото е природата на несъзнаваното?
Сънят не е събитие, изолирано, напълно отделено от ежедневния живот и неговия характер. Ако ни изглежда така, причината не е нищо друго освен нашето неразбиране, една субективна илюзия. В действителност между съзнанието и съня съществува най-строга каузалност и най-точно съотношение.
Където има светлина, има и сянка, където е доброто, там е и злото, и обратно.
Порасналото накриво дърво няма да се изправи с изповед и обяснение, само изкуството на градинаря може да го намести в редицата на правите дървета.
Всеки носи факела на познанието само в една отсечка от пътя, докато някой друг го поеме.
Да си нормален човек, е най-полезното и най-целесъобразното, което човек може да си помисли. Но още в понятието нормален човек, както и в понятието приспособяване, има едно ограничаване до средното, което изглежда привлекателно само за някого, на когото вече е трудно да се справи с обичайния свят, и който например вследствие на своята невроза е неспособен да започне живота си. Нормалният човек е идеална цел за неуспелия, за всички онези, които са под общото ниво на приспособяване. Човекът винаги може да намира удовлетворение и пълнота в това, което още не притежава, както и да не може да се засити с това, което има вече предостатъчно.
Потребностите и нуждите на хората са различни. Това, което за единия е освобождаващо, за другия е затвор.
Лечението е продукт на взаимно влияние, в което участва цялата същност на пациента, както и тази на лекаря.
Неуспехите са ценен опит, защото в тях не само се отваря пътят към една по-добра истина, но и те ни принуждават към промяна на нашите схващания и метод.
Основните душевни факти в хода на живота силно се променят, дотолкова, че би могло да се говори за утринна и вечерна психология на човешкия живот.
Големите решения в човешкия живот по правило са подчинени в много по-голяма степен на инстинктите и на други тайнствени, несъзнавани фактори, отколкото на осъзнато желание или добронамерен разум.
Може да се внуши на човек само това, за което той мълчаливо вече е бил готов.
Може би душата не се интересува от нашите категории за реалност. Изглежда, че за нея действително е това, което въздейства.
Невротикът е по-скоро този, на когото никога не се удава да успее в настоящето така, както му се иска, и който поради това не може и да се радва на миналото.
Остаряващият човек би трябвало да знае, че неговият живот не отива нагоре и не се разширява, а налага един неумолим вътрешен процес на стесняване на живота. За младия човек е почти светотатство или поне опасност твърде много да се занимава със себе си, за по-възрастния човек е задължение и необходимост да отделя сериозно внимание на себе си. Слънцето прибира лъчите си и осветява себе си, след като е изливало светлината си върху света.
Не бива да забравяме, че твърде малко от хората са творци в живота и че изкуството на живота е най-изисканото и най-рядкото от всички изкуства - да изпие до дъно чашата благодатно, кой умее това?
Всяка епоха си има своята едностранчивост, своите предубеждения и свои душевни страдания."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
