"Победих рака за шест месеца!
Така е. Направих го. Без помощта на конвенционалната медицина. Не се доверих на нито едно нейно предложение. Всичко ми звучеше нехуманно, тровещо, потискащо още повече имунната ми система. Нямаше отношение, подход, честност. Имаше само невъздържана припряност, натиск, заплахи.
Спомням си едно наше интервю в БНТ преди години, по време на което ни бяха събрали със седем много известни онколози в България. Те твърдяха, преди ние да се включим в ефир, че е невъзможно да се победи рака без протоколите на приетата съвременна медицина. После влязохме ние в студиото и накратко разказахме своята история с рака. Словоохотливостта и сладкодумието на Ади ги завладя и накрая те дружно се съгласиха, че все пак е възможно и ни поздравяват за победата. Какъв обрат само!?! Да не повярваш. После журналистката, въпреки предварителната молба преди ефир на Ади да не прави това, зададе въпрос, свързан с лечебната сила на химиотерапията, и стана страшно.
Предаването беше прекъснато бързо с пускане на реклами. Ади излезе силно ядосана от студиото и отсече: "Повече в това студио няма да се върна при тази журналистка!" И не го направи, въпреки множеството последвали покани. И как да не я разбереш, след като в кабинета си всеки ден гледа и умиращи хора, след като конвенционалните протоколи са свършили своето. Когато видя такъв човек да влиза в кабинета ѝ, си мисля колко тежка ще е тази среща за Ади. Но пък ще е хубава среща за човека, защото, въпреки абсолютното изтощение, те винаги излизат с усмивка от срещата и надежда, че всичко е възможно!
Малцина са онези хора, които чуват какво им предлага алопатичният подход и какво им предлага алтернативният, и чак след това предприемат действия. Ако са съзнателни, са много внимателни. Ако не са напълно съзнателни, се впускат в убийствената тройка, а впоследствие, изтощени и обезверени почти напълно, се завръщат за доза алтернативен подход. Някои успяват, но повечето не се справят, защото не са готови да се погрижат за себе си. Все пак следва да осъзнаваме, че приетият (конвенционалният) подход към лечението на всички заболявания е да не се мисли, да не се променя нищо, да не се стараем да правим нищо извън провежданото лечение (кавичките не са случайни!), да се оставим изцяло в ръцете на специалистите (тук кавичките също не са случайни!, защото титлата не е гаранция за знания и опит) до загуба на съзнание.
Алтернативният подход в лечението на заболяванията изисква самостоятелност, високо ниво на съзнателност, любознателност, прилагане на различни и много лечебни практики. Изисква много четене и осмисляне. Алтернативният подход изисква теб, а не някого другиго. Твоето съзнание, твоите знания, твоето пряко отношение към всички процеси по време на лечението. Именно това кратко разяснение на подходите дава отговор на въпроса "Защо повечето не се справят?" Защото не са готови да поемат юздите на своя Живот. Защото искат някой друг да прави вместо тях нужното. Защото не искат да четат и да се отказват от вредните си навици. Можете ли да си представите, че за две години не се е намерил нито един конвенционален специалист в грижа за онкоболен пациент, който да рече и отсече: цигарите трябва да се спрат! Пациентът е с рак на гърдата и след химиотерапия с разсейки в черен дроб, бял дроб и в два прешлена на гръбначния стълб. Можете ли да проумеете безсилието на този подход!?! Ако това не ви разтърсва, то не зная какво друго би могло да го направи.
В една от своите лекции д-р Габор Мате, който има опит в семейната практика и специален интерес към детското развитие, травмата и потенциалните въздействия през целия живот върху физическото и психическото Здраве, включително автоимунни заболявания (!!!), рак, разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието, зависимости и широк спектър от други състояния, споделя една много интересна история за свой пациент с рак в 4
-ти стадий, който е бил изпратен у дома, за да дочака последните си житейски дни.
(!!!) (При жените се срещат 80% по-често автоимунни процеси, отколкото при мъжете. Огромна част от жените по света страдат от някаква форма на автоимунно заболяване. Причината за това се таи в техните възприятия като нежен пол. Жената преживява повече. Тя "преглъща" емоции, задържа чувства. Жената поема множество задачи и дълготрайно ги приема за свои отговорности. Тя е все в услуга на някого, но най-малко или изобщо на себе си. Жената се страхува да разочарова околните и затова се впуска дълголетно в чутовни подвизи в обслужване на семейство, възрастни близки и приятели. Често поема големи отговорности и за възрастните родители на съпруга си, която не е нейна кармична задача, а на съпруга й и неговите близки. Жените работят повече от мъжете и в професионален план, и в семеен. Имат повече житейски ангажименти, а в работен план изискват повече от себе си, заради често срещаната полова дискриминация при оценка на положения труд и постигнатите положителни резултати.)
Пациентът се прибира у дома напълно обезсърчен, но с една идея: да седне и да напише писмо-изповед за своя Живот, посочвайки своите травми, грешки, поуки, недовършени дела, нанесени обиди. Писал дълго и със сълзи на очи. Когато свършил, просто сложил писмото в плик и го оставил на бюрото си. Легнал късно изтощен и станал късно. Още на следващия ден почувствал нещо странно. Той се чувствал по-бодър от предходния ден. Писмото лежало на бюрото му дни наред, а той с всеки изминал ден бил все по-бодър и надеждата се завърнала първо в неговите мисли, а после и в желанието да направи нещо за себе си.
Започнал да прави дълги разходки сред природата, да внимава с какво се храни, започнал да прилага дихателни практики на една поляна в близост до дома си, започнал да медитира. Отначало малко плахо, а после с по-голяма увереност. След време решил да продължи да пише. След няколко месеца посетил онколога си, който бил изумен да го види жив. От рака нямало и следа. Сега вие ще попитате: "Е как е възможно това?!?" Уверяваме ви, възможно е! Ние с Ади сме го виждали вече неведнъж. Но усилията трябва да са във всички посоки. Не само водата, не само движението, не само мислите, не само травмите, не само... Трябва да е всичко! По-лесно е да се разкаже - по-трудно е да се приложи, защото е многопластово. Но пък помислете колко многопластов може да бъде човек всеки ден. И колко интересен Живот може да имате. Наситен с нови знания и умения."
Из книгата
