"По вънкашност, въобще, Хаджията много напомнял войводата Панайота Хитов. На възраст той е около 45 - 50 години, тук-там с побелели коси. Името му е Хаджи Станю Станев; член е в градския съвет; чете се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско; има в движение (в оборот) капитал от десет хиляди лири. Турските и черковните власти гледат на него като на изписано яйце. Каймакамите в Ловеч и Орхание му стават на крака, когато той ги посещава в дома им или на друго място. В Тетевен той и Петко Милев (също първенец и богаташ) колят кучето както се изразява народът за хора, на които в ръцете е съдбата на населението. Мюдюрите и полицейските чинове (заптиетата) по негов личен кеф се отчисляват в Тетевен. Цялото Тетевенско окръжие: и помаци, и българи, мало и голямо, гледат на него с дълбоко уважение, премесено с онзи обществен страх, каковто се проявява в простолюдието, когато почуствова общественната и господарственна сила на някоя человеческа личност. Така Стоян Заимов представя в отпечатаната през 1884 г. кн. II на своето Минало хаджи Станьо, останал в следосвобожденската ни историопис с името хаджи Станьо (Станю) Врабевски.
По различни причини, въпреки че по думите на Заимов Хаджията е сред най-влиятелните представители на българското население в района на Тетевенския балкан, за него липсва все още сериозно биографично изследване. Местните краеведи и проучвателите на комитетското дело в Тетевенско и Софийско не пропускат да споменат в публикациите си х. Станьо х. Станчов, но в повечето случаи те се ограничават до събитията от есента на 1872 г., свързани с обира на турската поща при Арабаконак и с последвалите масови разкрития, направени от властите, или пък до преповтарянето на запазени в родовата памет на хаджистаневите наследници сведения. Единствените досега опити за по-цялостно проследяване на житейския път на влиятелния тетевенски първенец са няколкото кратки очерка през последните години в пресата - дело на Мильо Павлов и на проф. Пламен Павлов, и малката книжка Хаджи Станьо Врабевски и Тетевенският революционен комитет, отпечатана от Фондация Българска памет през 2017 г. по повод на 200-годишнината от рождението на хаджи Станьо х. Станчов.
Героят на настоящото изследване принадлежи на една особена група възрожденски дейци - заможни и влиятелни, обществено изявени търговци, занаятчии, предприемачи, чорбаджии, включили се активно в борбите за отхвърляне на чуждото агарянско иго, за което платили и висока цена (някои от тях увисват на бесилото, други преминават през кошмара на турските зандани, трети губят близки роднини и/или спечеленото с труд богатството), но всички те - недопризнати от потомците за заслугите им, обречени от времето на забрава, или пък анатемосвани по идеологически или други причини за предатели и народни врагове."
Из предговора
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
