Забравените герои

Пленническият въпрос от войните на България 1885 - 1918 г. Монография разглежда въпроса за пленените българи от Сръбско-българската война от 1885 г., Балканските войни от 1912 - 1913 г. и Първата световна война 1915 - 1918 г. Участието на България в тези войни довежда до попадането на българи в неприятелски плен. Наред с военнослужещи от Българската армия в плен попадат и цивилни лица, български граждани, които са третирани от неприятелската държава най-често като военнопленници - охранявани и транспортирани заедно с пленените военни. Изследването разглежда попадането и положението на българите в плен, завръщането им в родината, грижите на българската държава и обществеността за тях, отношението на различните партии към пленническия въпрос.

"На 23 януари 1914 г. военното министерство изпраща списък на пленените четници от разбитата чета на Иван Попов и Чакаларов. Според него те са фелдфебел, 4 подофицери и 18 редници, общо 23 души. Уточняват, че гръцката страна е обещала преди това на подполковник Лефтеров да му ги предаде. След връщането му в София гърците искат директни преговори между българското и гръцкото правителство за тях. На 5 февруари 1914 г. пълномощният министър в Букурещ докладва за обещание на министър-председателя Братиану да направи настоятелни постъпки пред Венизелос за освобождаването на останалите пленници в Гърция. Според Братиану: "той е искрен приятел" на България и е готов на услуги в български интерес. За Симеон Радев, ако освен постъпките на Братиану пред Венизелос и румънският кабинет настоява в Атина за благоприятно разрешаване на българския пленнически въпрос, тази негова инициатива ще бъде едно начало за ерата на взаимни услуги. На 8 февруари 1914 г. легацията в Букурещ уточнява, че след постъпките на Братиану Венизелос е заявил, че е телеграфирал в Солун за освобождаването на българските пленници и до няколко дни ще съобщи на румънската легация имената на освободените.

Гръцкото правителство подготвя проект за амнистия за престъпления през войната, но очаква същото и от България. Затова Симеон Радев отбелязва, че след като в България няма нито един гръцки пленник всяка амнистия е излишна. На 12 февруари 1914 г. българската легация известява министъра за това, че Братиану е направил постъпки за освобождаването на българските пленници и за амнистия за извършени престъпления в Гърция. Братиану е попитал дали българското правителство е готово да даде амнистия на гърците, извършили престъпления в България. Симеон Радев е уточнил, че в България амнистия се дава само от Народното събрание. Според българския дипломат Венизелос трябва да посочи конкретни имена, защото и преди е повдигал въпроса за пленени и задържани гърци в България, а там няма такива. Същия ден френският пълномощен министър в София съобщава на българския министър-председател, че гръцкото правителство е дало пълна амнистия на задържаните българи и е готово за възстановяване на дипломатическите отношения. Според Радославов България също е готова за възстановяване на дипломатическите отношения. На 25 февруари 1914 г. българската легация в Атина съобщава, че след посещение на островите Митилини и Хиос на Драгоман Тодоров не са открити пленени в тамошните затвори. Това посещение е осъществено благодарение на съдействието на гръцките власти.

На 3 март 1914 г. в Цариград с румънски параход от Пирея пристигат 23 пленници от 2-ра и 3-та бригади на МОО. Царският консул в града е уредил изпращането им с първия възможен български параход. Военните са информирани от външно министерство за това едва на 15 март 1914 г. Според ръкописен списък на българската консулство в Цариград пленниците са 24 начело с фелдфебел Коста Николов. На 7 март 1914 г. българските дипломати в Цариград издават удостоверение на двама пленници от МОО, освободени от гръцки плен, за завръщане в България. На 9 март 1914 г. в Бургас от Гърция пристигат 23 пленници от опълчението. На следващия ден околийският началник в Ксанти - Христов телеграфира във външно министерство относно завръщането на няколкото български пленници от остров Лемнос. Въпреки известието от 16 февруари 1914 г. на българския консул в Атина, че са освободени, все още те не са пристигнали в България. На 12 март 1914 г. Драгоман Тодоров от Солун известява министерството за задържани в солунските затвори 152 българи. Те доскоро са били 172, но 20 са освободени с рушвети. Според приложените списъци една част от тях са доброволци и опълченци. След два дни комендантското управление в Бургас уведомява началника на 3-та дивизионна област за пристигнали с параход от Гърция двама пленници от 51-ви и 36-и полк. За тях не е имало никакво предварително съобщение."
Из книгата