Искам да знам дали хората усещат, че са луди. Понякога ми се струва, че мозъкът ми не смогва да съхрани целостта си, че е изпълнен с твърде много ужас, с твърде голямо отчаяние.
А и си нямам никого, досега не съм бил толкова неизразимо сам. Защо това би трябвало да ми помогне да напиша тези редове?... Да изхвърля отровата от съзнанието си.
Защото наистина съм отровен: не мога да спя, не мога да затворя очи, без да ми се изпречи проклетото му лице...
Само да беше сън, нещо, на което да погледнеш с присмех, болно въображение.
Дафни дю Морие (1907 - 1989)е родена в Лондон. Дъщеря е на прочутия актьор и мениджър на театрална трупа сър Джералд дю Морие и е внучка на Джордж дю Морие, писател и художник. Обича да чете още от малка и попада в плен на въображаеми светове, дори си създава свое мъжко алтер его. Образова се у дома заедно със сестрите си, а по-късно и в Париж.
През 1928 г. започва да пише разкази и статии, а през 1931 г. е издаден първият ѝ роман „Любящият дух“. Следва биографията на баща ѝ и още три романа, но всъщност в литературната стратосфера я изстрелва романът „Ребека“, който я превръща в една от най-популярните писателки за времето. През 1932 г. Дю Морие се омъжва за майор Фредерик Брауниг, с когото имат три деца.
Освен романи Дафни дю Морие издава разкази, пиеси и биографии. Много от нейните романи бестселъри се превръщат в спечелили награди филми, а през 1969 г. самата Дю Морие е удостоена с благородническа титла. Прекарва по-голямата част от живота си в Корнуол, където се разиграват и повечето ѝ сюжети, а след смъртта ѝ през 1989 г. Маргарет Форстър пише в нейна памет: „Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на „истинската литература“, нещо, което само шепа романисти успяват да постигнат“.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
