Една смешна книга, съставена от Мартин Христов и съдържаща лафовете, изръсени от неговия син Марти по тайниците на детството.
Ето и някои от най-умните глупости на Марти:
"(В седем сутринта нахлува в стаята ни) – Тати, ставай! Времето започна!..."
"Мамо, знаеш ли защо плачат бебетата?
Защо?
Защото са родени..."
"Мамо, зелени са твоите очи... Хайде, отиди да светиш в тъмното..."
"Тате, това е борина... Има в нея сълзи... Когато ни няма, тя плаче за нас..."
"Татко, ние с теб сме баща и син – аз съм бащата, ти си синът".
"Тате, кучето Димчо говори на лаешки език..."
"Мамо... Нали добрите хора са най-различни... А лошите са еднакви... Нали?"
"Тате, знаеш ли, че котарака е кълвач на мишки..."
"Мамо, вятърът е една камила, която носи на гърба си семената на глухарчетата..."
"Колко е жалко, тате, че всички вие остарявате..."
"Ох, като си помисля за Земята, винаги се сещам и за черната дупка..."
