Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
Дискурсът за Божествените енергии. Volumen III. Studia patristica et byzantina sardicensia. ... Настоящата книга разглежда централната тема на византийското богословие през XIV в. – учението за Божествените енергии, което получава завършеност в хода на паламитските спорове и заема централно място в учението на Православната църква. Въз основа на открити от автора документи се доказва, че тези спорове оставят следа и в България. Изказва се хипотеза за църковнополитическия контекст на отражението им у нас. Изследването засяга също рецепцията на томистките текстове във Византия през XIV в. и последвалата реакция на ... |
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
"Истина и метод" (Wahrheit und Methode. Grundzuge einer philosophischen Hermeneutik) е фундаментален труд върху философската херменевтика, написан от Ханс-Георг Гадамер и публикуван за пръв път през 1960 г. в Тюбинген. Книгата е вдъхновена от идеите на Мартин Хайдегер и оказва влияние върху философията на Хабермас."Текстът на досегашните издания бе прегледан с оглед публикацията на моите Събрани съчинения. Допълненията, приложени в първото издание, както студията "Херменевтика и историзъм", препечатвана от второто издание насетне, предговорът към него и послесловът към третото могат да се видят ... |
|
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". ... |
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |