На кол вода пиехме

Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния.
През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Метаксас. Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити, а онези, които остават, живеят в болка, самота и страх. И въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух.
Събраните от проф. Шклифов автентични спомени на жители на Егейска Македония свидетелстват за нечовешките мъки, през които са преминали дедите ни в последния им опит да съхранят българщината, за жестокия геноцид върху тях, премълчаван и до днес от официалната ни история и държавна политика. Книгата се издава за първи път.

Проф. д-р Благой Шклифов (1935–2003) е роден в с. Черешница (на гръцки Поликерасос), Костурско, Гърция. По време на Гражданската война в Гърция е евакуиран в Унгария, където завършва средното и висшето си образование – руска и българска филология. През 1964 г. се мести в София, а от 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН.
Езиков консултант на филма „Мера според мера“.
Проф. Шклифов почива внезапно през 2003 г. при съмнителни обстоятелства след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Това слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.