Периодичният печат е важна част от писмената култура на едно общество. Началото на модерната журналистика се свързва с буржоазните революции. У нас началото на този процес трябва да се търси през XIX в., във времето на Зрялото възраждане. Процесите, бележещи развоя на детско-юношеския периодичен печат, са съпоставими с тези, които характеризират периодиката за възрастни. В същото време спецификата на детската литература маркира доминантите, отнасящи се до същностни проявление на детското списание, вестник и библиотека.
Коментиран през призмата на детската литература, XIX в. е векът на Българското просвещение. Култът към образование и образованият човек задават основните доминанти в българската детска литература. Детско-юношеският периодичен печат може да се коментира като функция, средство и цел на образователните стратегии на държавата.
В периода до Първата световна война периодиката за деца и юноши се развива в една слаба конкурентна среда поради това, че детската литература у нас е представена предимно на страниците на учебниците и учебните помагала. В полето на литературата за най-малките все още не може да се говори за професионализация на литературния труд. А в областта на периодиката за деца липсва диференциация на книжовните дейности. Повечето функции, свързани с издаването и разпространението на вестници и списания за деца, се изпълняват от хора, професионално свързани с педагогиката. Техните усилия са насочени към образователните изисквания на училището, а потенциалните им читателите са ученици. Това задава същностни характеристики на периодиката за деца като: енциклопедизъм, аполитичност, аморфност на жанровите форми и редица други.
Настоящият труд прави опит да очертае спецификата на детско-юношеския периодичен печат през периода от 1871 г., когато излиза първото списание за деца, до Първата световна война. Очертани са социокултурните, икономическите и политическите условия, предпоставящи динамичното му развитие.
Обяснението на доминантните черти на периодичния печат налага изясняването на редица важни въпроси от неговото битуване като: периодичният печат в контекста на образователния процес; средствата за осъществяване на образователните стратегии в полето на художествената, научнопопулярната и публицистичната литература; отношението между педагогическа целесъобразност и художествена условност в полето на художествената литература; изграждането на жанровата система на литературата за деца и юноши; особености, породени от медийното й битуване; периодиката като фактор за "попълване" на инструментариума и фонда на детската литература и др.
Специално внимание е отделено на участниците в този културен диалог: редактори, писатели, преводачи, издатели, художници и читатели...
Рейтинг: 7.25 / 4 гласа
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
