Градът винаги е бил символ на развитието - културно, политическо и икономическо. През 21 век, поставени в нови условия, градовете търсят новите начини за своето развитие - не само защото това изисква интересът на техните граждани, но и поради факта, че в глобалната епоха градовете се конкурират помежду си за бизнес, инвестиции и талант.
Успяват онези, които съумяват да разпознаят и съберат потенциала си в единна система и да насочват системата с помощта на модерно, диалогично стратегическо планиране и управление. От състезанието отпадат градовете, в които политиките са сведени до пълнене на дупки и гонене на бездомни кучета.
Там, където няма стратегия и политики, се намества хаосът и свързани с него частни интереси. Общото благо на гражданите на града бива заместено от опасни решения, свеждащи града до място за правене на пари или дори - за транзити райе от точка А до точка Б.
Къде е София в тази картина? Как се справя с жизнената си среда, с условията за работа и живеене, с привличането и задържането на инвестиции и талант? Дали следваните политики са онези, които дават резултат в условията на 21 -ви век - или са остатък от остарелите схващания на 20-ти век? Има ли политики изобщо, или зад фасадата на своята ефективност администрацията просто импровизира?
Настоящото издание се опитва да даде отговор на поставените въпроси.