Ангелът на отмъщението

Отчаяният пазарлък се проваля...

Констънс се изправя срещу най-опасния сериен убиец в Манхатън Инок Ленг, с когото се пазари за живота на сестра си, но е предадена и остава с празни ръце... и побесняла от ярост. Заложен е хитър капан... Без Ленг да знае, братът на Пендъргаст Диоген се появява най-неочаквано и предлага да помогне поради някакви тайнствени свои мотиви.

Маскиран като духовник, Диоген се установява в прословутия бедняшки квартал на Ню Йорк Петте ъгъла и манипулира събитията като гросмайстор, докато наблюдава всеки ход на Ленг... в очакване на възможност самият той да нанесе удар. Ангелът на отмъщението няма да бъде уплашен... Междувременно Пендъргаст се съсредоточава върху спасяването на неуравновесената Констънс с нейното маниакално желание да отмъсти, докато тя самата се впуска в опит за спасяване на сестра си и братчето си от готвената им трагична участ. И да отмъсти жестоко на Ленг. Но както винаги Ленг е на крачка пред нея и е приготвил изненада за всички тях...

Престън и Чайлд продължават своята серия бестселъри № 1 с главни герои специален агент Алойшъс Пендъргаст и неговата повереница Констънс Грийн. Сега те са изправени за последен път срещу най-смъртоносния убиец в Ню Йорк от Позлатената епоха: далечен роднина на Пендъргаст... и най-голям враг на Констънс.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра от издателство Бард.

"26 декември 1880. Сряда

В последната минута Диоген Пендъргаст се хвърли във времевия портал. Той го изтласка в миналото - в Ню Йорк Сити от 1880-а година - с такава сила, че Диоген се изтърси на паветата на пасажа. Инстинктивно се сви и се претърколи, като при това успя да се изплеска с кал и конски фъшкии. Докато се изправяше, успя да стрелне поглед към портала и улови слаб проблясък точно когато той премигна и престана да съществува. Огледа за миг изцапаните си дрехи и изруга под нос, но не можеше да направи нищо. Плячката, която преследваше, беше скочила миг преди това... и вече я нямаше. В никакъв случай не биваше да се позволи на този човек да изчезне в Ню Йорк от деветнайсети век.

Диоген вдигна голямата пътническа кожена чанта, която винаги си носеше - беше я изпуснал при падането, - и забърза към оживеното нюйоркско кръстовище. Неговата епоха щеше да нарече това място Таймс Скуеър, но в това примитивно време то все още носеше името на някогашната фермерска земя - Лонгакър. Той си отбеляза наум задънената улица, наименувана от мръсна табелка като пасаж Смий, и се огледа за своя човек, като попиваше с очи теглените от коне карети и сумрачните витрини и вдишваше тежката миризма на въглищен пушек. И ето го там - Гаспард Ференц да бърза по Бродуей сред потока пешеходци. Диоген тръгна след него с бързи крачки. Не се тревожеше, че Ференц може да осъзнае, че го следват. Този тъпанар дори нямаше представа за съществуването на Диоген, да не говорим за това, че той следеше от седмици действията му... или че го е последвал през времевия портал.

Защо беше скочил назад във времето след Ференц беше нещо, за което щеше да размишлява по-късно. Засега изпитваше странна тръпка, че е оставил своя жалък свят зад гърба си. Скоро настигна Ференц и закрачи след него. Ференц беше облечен в смешна шарения от дрехи, очевидно събрана от онова подръка, което може да прилича на нещо от деветнайсети век: червена карирана работна риза, черни карго панталони и боти Док Мартенс. Поне беше опитал да се облече за тази негова неизвестна задача. Диоген не беше имал такова време за подготовка. Мръсотията по дрехите му беше по перверзен начин божия благословия, защото помагаше да се скрият черният пуловер с висока яка и черните панталони, които носеше, докато живееше в недрата на резиденцията на брат си на Ривърсайд Драйв. Подобно неуместно облекло щеше да привлече дори повече внимание от това на Ференц.

Диоген спря пред един ресторант, забърса с ръка черната дъска, която рекламираше свински крачета, и размаза тебеширения прах по лицето си. Надяваше се, че белосаното му лице ще му позволи да мине за един от участниците в новите водевили, толкова популярни в театралния квартал от онова време. След това продължи по Бродуей след Ференц и докато го правеше, се възползва да освободи двама заможни господа от портфейлите и джобните им часовници. Ференц влезе в една заложна къща на десетина преки южно от Лонгакър. Диоген се вмъкна в една близка дрехарница и бързо купи риза, пелерина и шапка и се дегизира. Кожената му чанта беше достатъчно износена и незабележима, за да се нуждае от допълнителна маскировка. Закопча пелерината до гърлото, изви надолу периферията на шапката и излезе отново на улицата. Докато минаваше покрай заложната къща, видя Ференц да завършва продажбата на нефритена фигурка - по вида ѝ най-вероятно открадната от колекцията на семейство Пендъргаст - в замяна на малко книжни пари, пелерина и каскет. След това Ференц излезе от магазина и забърза в южна посока, а Диоген го последва отблизо. Какво беше намислил Ференц? Самата тайнственост на неговите действия и внезапността, с която бе започнало всичко, очароваха Диоген. Това очевидно беше умишлено и вероятно включваше правенето на много пари - той знаеше, че алчността е една от слабостите на Ференц. Но какъв можеше да е планът му? Без да знае, Ференц можеше да съсипе всичко за Диоген и най-разумното беше да го убие веднага. Но любопитството заедно с други по-неясни мисли възпряха ръката му. Щеше да остави малкия план на мъжа да се развие.

Не отне много време, за да разбере какво е намислил Ференц. След няколко минути той пресече Двайсет и шеста улица и влезе в Нюйоркската федерална търговска банка. След като се разтакава известно време пред бюро за попълване на бланки, се нареди на опашката пред едно от гишетата с касиери. Диоген се нареди на друга опашка. Скоро Ференц стигна до гишето и започнаха да го обслужват. Почти веднага замислената от Ференц трансакция се превърна в проблем. Неговият касиер напусна гишето с желязна решетка и се върна отново. Още веднъж го напусна... само за да се върне с по-важен служител. Но дори този господин не можа да задоволи Ференц. Сега Диоген се беше придвижил достатъчно близо, за да чува разговора, и остатъкът от тайнственост, забулваща малкия алчен план на Ференц, бързо се разсея. Мъжът опитваше да обмени сто хартиени долара от това време за двайсет и пет редки златни монети от четири долара, известни като Звезди. Обаче банката за съжаление имаше само две в наличност, и то в лошо състояние.

Диоген усети у него да се надига присмех. Значи цялото това опасно пътуване в миналото, където толкова много би могло да се постигне от човек с въображение и смелост, накрая се оказваше само за мръсна печалба. Ференц искаше да върне тези монети обратно в двайсет и първи век и да ги продаде с голяма печалба, но вече създаваше бъркотия. Насмешливото презрение на Диоген започна да се смесва с разочарование и гняв. Щеше да убие този глупав дребен човечец веднага щом му се удадеше възможност. Гледаше как Ференц, разгневен от неуспеха си, даде отдушник на раздразнението си, като наруга жената зад него на опашката. Приближи се един пазач и последвалото боричкане откри евтин дигитален часовник на Ференцовата китка - очевидно беше забравил да го свали. Този извънземен предмет превърна малкия сблъсък в абсурдно меле, което завърши с белезници за злополучния Ференц и натикването му в обкован с желязо затворнически фургон. Диоген наблюдаваше заедно с останалите от тълпата и чу един от полицаите да казва, че мъжът ще бъде закаран в болницата Белвю. Докато вратите на фургона се затваряха, Ференц гръмогласно твърдеше, че е дошъл от бъдещето... и крещеше името на Пендъргаст.

Диоген, който подобно на Митридат беше успял да се закали срещу всичко възможно, въпреки това беше дълбоко разстроен да чуе толкова безразсъдните крясъци на Ференц. Той и бърборените му обяснения можеха да разкрият и съсипят всичко. Спря една бърза двуколка и последва затворническия фургон. Какъв идиот беше този Ференц: всеки добър нумизматик можеше да му каже, че Звездите са модели, които никога не са били пускани в обращение и съответно не са достъпни в търговска банка. Докато следваше затворническия фургон, Диоген размишляваше върху иронията, че човек като Ференц, достатъчно умен, за да конструира Марсохода или в този случай да поправи машината на времето, способна да пресича паралелните светове, може да бъде препънат от тъпа схема за бързо забогатяване заради недостатъчна подготовка. Sic transit gloria mundi."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg