Сага за фарьорците (Færeyinga saga) е открита в голям исландски ръкопис, датиран от края на XIV в. (Codex Flatey'ensis). Най-вероятно е била написана в Исландия в началото на XIII в. и описва конфликти между силни местни водачи и събития около налагането на християнството на Фарьорските острови в периода 940 - 1047 г. Историческата достоверност на много от описаните в сагата герои и събития е спорна, но от художествена гледна точка Сага за фарьорците е сред шедьоврите на средновековната исландска книжнина. Тя представя личности и събития на прехода от езичеството към новата християнска епоха, като разкрива драматични промени, дълбоки човешки страсти, стремеж към власт, богатство и надмощие. Ето защо сагата е както разказ за конкретни хора на конкретно място, така и притча за престъплението и наказанието, за неизбежността на съдбата и за тленността на човека.
Историческият предговор и преводът на тази сага са дело на Ивелин Аргиров Иванов - професор по средновековна обща история при Исторически факултет на ВТУ Св. св. Кирил и Методий.
