Българска национална история - том 4: Византийското владичество и епохата на Второто българско царство

• първият раздел - България под византийска власт (1018 - 1186 г.) разглежда настъпилите административни, стопански и социални промени, номадските нашествия, етническите промени и други прояви на външна заплаха, бунтовете и въстанията срещу византийската власт, бележещи опитите за възобновяване на българската държавност, както и духовния живот, книжнината и културата по време на византийското владичество.;
• вторият раздел представя Асеневци в периода 1186 - 1241 г. - възстановяването на средновековната българска държава от Петър и Асен, укрепването на царството при Калоян, България при Борил, апогеят на Второто българско царство при цар Иван Асен II и самостоятелните владетели в българските земи при първите Асеневци.;
• в трети раздел е разгледана политическата криза в българското царство в периода 1241 - 1322 г. - управленията на преките наследници на Иван Асен II, както и на Константин Тих Асен, бунтът на Ивайло, събитията от последните две десетилетия на XIII век, България при цар Теодор Светослав, както и самостоятелните владетели в българските земи през втората половина на XIII век.;
• четвърти раздел представя средновековната българска държавност в периода 1923 г. - средата на XV век.;
• петият раздел разглежда темите за обществото, църквата и културата от края на XII до началото на XV век - социално-икономическо развитие, българската православна църква, книжовност, изкуство и архитектура.;
• шестият раздел съдържа приложения.

"След сериозно забавяне, предизвикано от ред обективни и субективни сред тях можем да посочим и пандемията КОВИД-19), на вниманието на специалистите и ценителите на нашето минало е том IV на Българска национална история на издателство Абагар. Авторският колектив се е постарал да предложи на все по-взискателната читателска аудитория максимално обективна и пълнокръвна картина на историческите събития и процеси, на държавно-политическото, стопанското и културното развитие по българските земи от началото на XI до средата на XV в. Още тук ще поясним, че ако долната хронологическа граница традиционно е свързана с гибелта на Първото българско царство (1018 г.) и началото на византийското владичество, горната не завършва със запечатаните в съзнанието на поколенията 1393 г. (падането на столицата Търново под властта на османските завоеватели) или 1396-а (завладяването на Видин), а с фактическия край на средновековната държавност в етнокултурната територия на българския народ. Процесът има своето олицетворение в различните прояви на тази държавност - Видинското царство (1422 г.), Добруджа (краят на XIV в.) и дори деспотат Загора с център Несебър (1453 г.) с доминиращо българско население и местна аристокрация. С други думи, за разлика от досега предлаганите варианти за цялостен обзор на българската история от онази епоха, авторите на настоящия том са ръководени от идеята за осмислянето на миналото не само с оглед на държавните граници на официалното Българско царство със столица Търново, но и на далеч по-обширното етнокултурно пространство, обхващащо традиционните български историко-географски области Добруджа, Мизия, Тракия, Македония и Поморавието. Макар и сравнително пестеливо, не са игнорирани и отвъддунавските земи в съвременните държави Румъния и Молдова, както и онези на днешна Албания и Косово. С оглед на спецификата на епохата в хода на цялостното изложение е отделено подобаващо място на т.нар. самостоятелни и полусамостоятелни: владетели през XII - XIV в., както и на българските държавици в Македония през втората половина на XIV в."
Из книгата