Живата поема на любовта

Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се обръща към тях не само като герой към героя, а и като творец към твореца.

Известният испански писател и философ Мигел де Унамуно е роден през 1864 г. в Билбао в семейство на баски. Завършва Мадридския университет с докторска степен по философия и хуманитарни науки. Връща се в Билбао, където преподава латински език. По-късно в университета в Саламанка получава професорско място и преподава гръцки език, антична литература и философия, а от 1901 г. е негов ректор. Философията на Унамуно е повлияна от Киркегор, Ницше и Паскал. За него основният проблем е духовният живот на личността.
При режима на Примо де Ривера писателят е изпратен в изгнаничество. През 1930 г. се завръща в родината и умира през 1936 г. под домашен арест в пълна духовна изолация. Унамуно е една от най-крупните фигури в испанското литературно и културно движение "Поколение ‘98". Богатото му литературно творчество е преведено на множество езици.

"Любовта е дете на илюзията и майка на разочарованието."
Мигел де Унамуно