Зелени разкази - книга 1

В последните години все повече се чуват думи, свързани с екологията. Създават се нормативни актове, организации и кампании. Очевидно е настъпило време, в което все повече хора са загрижени за това, какво се случва със света, в който живеем и какво правим, за да го съхраним. Отношението към природата е отношение към самите нас и ако не живеем в хармония, отговорността е изцяло наша. Опазването на средата, в която живеем не е еднократен процес, политика на едно правителство, на една общност. Изисква се постоянна и дългосрочна дейност и всички ние без изключение сме участници в нея.
Министерството на околната среда и водите покани известни съвременни автори да разкажат истории, които да покажат тяхното отношение към природата и света, в който живеем. Публикуваните разкази не са цензурирани. Някои от тях ще ви изненадат, други докоснат, натъжат или усмихнат, но е почти сигурно, че ще намерите ще намерите нещо за себе си, защото природата, това сме ние.

"Ходя на писателски уъркшоп всеки ден. Казва се живот."

- Това казва писателят Захари Карабашлиев в едно свое интервю. Явно "ръководителят" е добър, защото той е известен с няколко от най-успешните и продавани съвременни заглавия у нас. Автор е на "18% сиво" - романът, който се превърна в хит на 2008 г. Той бе преиздаден няколко пъти и беше класиран сред 100-те любими заглавия на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ. "18% сиво" си подели наградата на фондация "Вик" за книга на годината (за 2009 г.) със "Захвърлен в природата" от Милен Русков, а Любен Дилов-син пък го нарече "нов жанр". Други известни известни заглавия на Карабашлиев са "Кратка история на самолета", "Откат" и "Симетрия". Познаваме автора и като жури в предаването "Ръкописът" на БНТ, в което се търсят талантливи писатели, както и като главен редактор на издателство "Сиела".

Талантливият писател е роден във Варна, завършва Шуменския университет със специалност "Българска филология". Води свое предаване в "Радио Шумен", работи също и за "Радио Варна". Много негови текстове са публикувани в различни периодични издания. През 1997 г., заедно със семейството си, Захари Карабашлиев заминава за Щатите. Там учи художествена фотография в Щатския университет в Охайо и професионално се занимава с това изкуство. В Лос Анджелис завършва кино- и театрални курсове, a като автор се посвещава на драматургични произведения на български и английски език. Писателската му кариера продължава с писането на разкази и романи. По повод писането в странство, Захари Карабашлиев споделя:

"Писането не е лесно никъде. Но "излизането" ми помогна да видя родината си по различен, по-обективен, надявам се, начин. Най-хубавите американски разкази на Хемингуей и Фицджералд например са писани, когато са били вън от Америка."

Творчеството му се харесва и зад граница, но най-топъл прием намира сред българските читатели. И още веднъж доказва, че и на нашата земя се раждат големи таланти. След 17 години в САЩ, през които писането се съчетава с различни професии, Захари Карабашлиев се връща в България, където много от неговите читатели очакват с нетърпение следващите заглавия.

Деян Енев е роден на 11.08.1960 г. в София. Завършва английска гимназия и специалност "Българска филология". Освен това е учил за стоматолог, работил е като бояджия, нощен санитар в психиатрия и в хирургията, пресовчик в завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. Името му стои под повече от 2000 журналистически публикации в изданията "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Пъстротата на житейския път, по който върви Деян Енев, несъмнено се е отразила и в творчеството му. Според самия него, след като е видял не една човешка съдба осакатена, писателят трябва да е "винаги в защита на унижените и оскърбените". А на всеки, който е чел майсторските му кратки разкази, е ясно, че по призвание Деян Енев е писател.

Библиографията с книгите му включва над десет сборника с разкази. В нея присъства и книга с очерци за писатели ("Хора на перото"), сборник с християнски есета ("Народ от исихасти"), както и една стихосбирка с непретенциозното име "Стихотворения", която му донася Националната награда за поезия "Николай Кънчев". Първата издадена книга е с проза - това е сборникът "Четиво за нощен влак", който излиза през 1987 г. и получава наградата "Южна пролет" за дебютна книга. Следват още успешни творчески години и други престижни награди, които едва ли са достатъчни, за да почетат приноса му към жизнеспособната нова българска литература. Деян Енев е носител на Националната награда за българска художествена литература "Христо Г. Данов", Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев" за "Ловец на xopa" (издадена през 1994 и преведена в Норвегия), наградата "Златен ланец" за къс разказ на в-к "Труд" и др. Други по-известни книги от автора са сборниците "Господи, помилуй", "Градче на име Мендосино", "Внукът на Хемингуей" и други. Сборник с разкази на Деян Енев е издаден и на английски и немски език. Изданието под заглавието "Circus Bulgaria" е номинирано за престижния световен конкурс "Франк О'Конър", в който се включват 56 автори, избрани от цял свят и е с награден фонд е 35 000 британски лири.

Какво отличава Деян Енев като писател? Като свои учители той посочва Йовков, Селинджър и Бабел. Собствените му творби, предимно в краткия жанр, представят най-различни случки - понякога трогателни, понякога абсурдни, понякога дори и жестоки, така, както е и в живота. В тях обаче винаги можем да отличим доброто познаване на дълбините на човешкото. "Убеден съм, че добрата литература умива душите на хората", са думи на Деян Енев. По повод на тях, в едно интервю той допълва, че писателите са тези, в чиято "вътрешна, скрита, тайна лаборатория се извършва преработката на обществените токсини в "екологично чист духовен продукт".

За него колегата му-писател Георги Господинов казва, че "родството му е с Елин Пелин, Йордан Йовков, Борис Христов, Дончо Цончев", както и че "в неговите литературни творби има толкова журнализъм, колкото и в журналистическите му материали - литература". А за читателя, Деян Енев е онзи неподражаем майстор на словото, за когото четири страници са напълно достатъчни, за да наведат към размисъл.

Макар да е роден в семейството на професор по математика, Алек Попов се проявява предимно като човек на словото. Биографичната справка за ранните му години препраща към Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и университетско образование по специалност Българска филология в Софийски университет.

Днес Алек Попов е изтъкнат културен деец - уредник в Националния литературен музей, главен редактор на списание "Родна реч", член на Сдружението на българските писатели, член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството".

През годините става и известен автор, отличен с редица литературни награди, сред които са:

• 1994 г. - наградата на БНР за криминален разказ "Павел Вежинов"
• 1995 г. - българската награда за фантастика "Гравитон"
• 1999 г. - наградата за къс разказ "Рашко Сугарев"
• 2004 г. - годишната награда на английското електронно списание "Clouds", където романът "Мисия Лондон" се публикува на английски език
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2007 г. - наградата "Елиас Канети" (Русе) за романа "Черната кутия"

Като какъв го познават неговите читатели? Творец с голям писателски опит, Алек Попов се отличава и с оригинален, неподражаем стил на писане. Прозвището "най-забавния сериозен български автор", дадено му от Захари Карабашлиев, е напълно заслужено. "Алек Попов е между Светослав-Минковия абсурдизъм и Павел-Вежиновия абстрактен реализъм" - казва в своя критически текст за автора Антон Баев. А когато говори сам за своята работа, в интервю за в-к "Капитал" Алек Попов казва следното:

"Всяка история прилича на влак с променящо се разписание и неизвестна крайна точка. Понякога влакът спира и стои с дни на някоя загубена гара, а друг път профучава покрай местата, където би искал да слезеш и да позяпаш. Логиката на движението се променя, според особеностите на ситуацията. За да стигнеш там, където си намислил, може да се наложи да промениш маршрута. А ако държиш непременно да следваш вече набелязания маршрут, накрая може да се озовеш съвсем другаде. В действието е закодирана психологията на героите, които го движат."

Героите, за които говори авторът, често носят нестандартни имена, измислени с известна доза хумор: например баронеса Хафбрейн, сър Галфън, Емералд Спарк, народните и партизанските имена Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма. Също така "бисери" като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт. Ако разпознавате любимите си герои, може би вече сте прочели някои от книгите на Алек Попов. Сред първите от тях са няколко сборника с разкази (напр. "Другата смърт" - 1992 г, "Мръсни сънища" - 1994 г., "Игра на магии" 1994 г. и др.). След това се появява романът "Мисия Лондон". Свежият хумор на тази книга се превръща в източник на вдъхновение и за други творци и девет години по-късно по романа се появява българска екранизация. Жанрът на разказа също продължава да се обогатява: в творческата биография на Алек Попов се появяват сборниците "Спътник на радикалния мислител, "Спътник на радикалния мислител 2", "Митология на прехода", "Телесни плевели". Написани са и още два романа, с които Алек Попов се утвърждава като автор извън традициите - "Черната кутия - ниско прелитащи кучета" и "Сестри Палавееви в бурята на историята".