"Ceci tuera cela. "Това ще убие онова. Книгата ще убие сградата." Юго слага тази знаменита фраза в устата на Клод Фроло, архидякон от катедралата "Нотр Дам дьо Пари". Несъмнено архитектурата няма да умре, но ще загуби функцията си на знаме на една култура, която постоянно се видоизменя и преобразува. "Когато я сравняваме с мисълта, която се превръща в книга и за тази цел са ѝ достатъчни само малко хартия, мастило и перо, как да се учудваме, че човешкият ум напуска архитектурата заради книгопечатането?" Нашите "каменни библии" не са изчезнали, но съвкупността от създадените най-напред ръкописни, а после и печатни текстове, истински "мравуняк от човешки умове", "кошер, събрал цялото въображение на света и всички
човешки идеи - златокрили пчели, дошли заедно с меда си", внезапно в края на Средновековието ги измества по необясним начин. Така е и с електронната книга. Тя може накрая да се наложи над печатната си посестрима, но имаме малко основания да смятаме, че ще я прогони от домовете и навиците ни. Така че е-book-ът няма да убие печатното книжно тяло.
Както Гутенберг и гениалното му изобретение не са премахнали веднага използването на кодексите, нито пък кодексите са унищожили начаса търговията с папирусите и свитъците. Практиката и навиците съжителстват успешно, а и ние изпитваме огромно удоволствие, когато разперваме все повече и повече ветрилото на възможностите си. Та нима филмите убиха живописта? И нима телевизията уби киното? Е, добре дошли при графичните процесори и периферните устройства за четене, които само с помощта на един екран ни гарантират достъп до цифровизираната световна библиотека. Всъщност най-важното е да разберем какво ще доведе със себе си четенето от екрана и как то ще промени стереотипите ни, след като до ден днешен сме чели, разлиствайки страници. Какво ще спечелим от нашествието на тези нови малки светещи книжки и преди всичко какво ще загубим? Може би поостарелите си навици? Както и витаещия около книгата божествен ореол, с който, поставяйки я върху олтара, я е дарила цивилизацията ни. А също и неповторимата интимност между автора и читателя, която ще бъде труднопостижима поради съблазнителния изобилен поток от текстове.
Също и уединението, на което книгата беше символ, а следователно и някои навици на четене. "Като разкъсва древната връзка между речта и материалното ѝ превъплъщение в книга - каза Роже Шартие по време на тържествената си встъпителна лекция в Колеж дьо Франс, - дигиталната революция налага радикална ревизия на движенията и представите ни, които до този момент сме свързвали с писането." Вероятно това са дълбоко разтърсващи психиката ни явления, но вече се възстановяваме от шока, предизвикан от появата им. Смисълът на беседите между Жан-Клод Кариер и Умберто Еко не е да определи природата на преобразуванията и сътресенията, които може да причини в голям (или малък) мащаб бумът на електронната книга. При нас ги води техният опит на библиофили и колекционери на старинни и редки книги, на търсачи и преследвачи на инкунабули, който ни навежда на мисълта, че подобно на колелото книгата е пределът на съвършенството в полето на въображението...
Когато цивилизацията изобретява колелото, тя е обречена до ден днешен да го възпроизвежда ad nauseam15. Дали ще предпочетем да наречем първите кодекси (появили се около II век) първообрази на книгата, или мислено ще изпратим изобретяването ѝ при по-древните от тях папируси, пред нас е "съоръжение", което, независимо от многобройните си трансформации, е останало изключително вярно на себе си. Книгата е един вид "колело на знанието и въображението": не могат да го спрат никакви технологични революции, никакви ясно проявени или усещани като бъдещи заплахи. А щом това успокояващо уточнение е вече налице, истинският дебат може да започне. Книгата се готви да осъществи своята технологична революция. Само че какво е книга? Какво представляват книгите по етажерките на библиотеките в домовете ни, по лавиците на библиотеките по целия свят, криещи между кориците си знанията и мечтите на човечеството, натрупани от времето, когато то се е научило да пише?
Каква представа си изграждаме чрез тях за одисеята на човешкия ум и дух? Какви огледала ни подават те? Като отчитаме само пяната на книжното производство - шедьоврите, около които се съгражда културният консенсус на света, верни ли сме на тяхната функция, повеляваща ни да съхраним на сигурно място всичко, което е заплашено от разрушителното дело на забравата? И дали няма да се окаже, че образът ни е друг - по-малко ласкателен за самите нас, и да си дадем сметка за изключителната интелектуална нищета, която също е характеристика на това писмено изобилие? Дали книгата непременно е символ на нашия прогрес, целящ да ни накара да забравим мрака, от който все смятаме, че завинаги сме се измъкнали? И какво точно ни нашепват книгите? Към безпокойството за природата на свидетелствата, помагащи ни да опознаем по-честно себе си и които ни предоставят библиотеките, се прибавя и въпросът какво точно е достигнало до нас. Дали наистина книгите са вярно отражение на онова, което човешкият гений е създал с повече или по-малко вдъхновение? Щом си зададем този въпрос, ни обземат смут и объркване. И тогава изведнъж се сещаме за жаравите, които все още изпепеляват толкова книги!
Като че ли всички тези книги и свободата на човека да изрази мнението си са родили също толкова цензори, фанатично загрижени да надзирават използването и разпространението им, а понякога и да ги конфискуват завинаги. А когато няма организирано унищожение, книгите замлъкват в пламъците на огъня - заради простата му страст да изгаря и да превръща всичко в пепел, а кладите сякаш се подпалват една от друга, и то до такава степен, че у нас се заражда мисълта дали в неуправляемото им изобилие те не играят ролята на регулатори и не узаконяват процеса на естествения подбор. В такъв случай в историята на създаването на книгите не влиза ли като неразделна част и "библиокостът" с непрестанното си свойство да се възобновява? Цензурата, невежеството, драстичната глупост, Инквизицията, аутодафетата, небрежността, разсеяността и пожарите са причинили толкова фатални поражения по пътя на печатното слово... Всички усилия книгите да се архивират и запазят не са попречили безброй "Божествени комедии" да останат завинаги непознати."
Из книгата