Иван Черкелов
"След поклонението се събрахме в дома на Иван, в дома, в който мина голяма част от младостта ни, от живота ни. Не знам защо, наричахме домовете си не "у Иван", "у Иглика" или "у Роска", а "на Емил Марков", "на Парчевич", "на Борис". Мисля, че той го въведе това. Може би като знак, че тези места не са нечие притежание, а по-скоро адреси, където да бъдем заедно, където е купонът."
Иглика Трифонова
"Изпитваше дълбоко преклонение към природата, към нейното тайнство и красота, към живота във всичките му форми. Из филмите му крачат животинки, в които той се взира с възхита и състрадание. Миналата година Иван забеляза чайка, която прелиташе пред балкона между десет и единайсет сутринта. И така цяла година току ми съобщаваше "Чайката мина"... Изобщо такива неща - чайката, клончето, птичето, съселът на тавана, боровата кора, обрасла с мъх, преминаващото влакче - се превръщаха в празнични събития. Понеже животът е харизан, подарък е, празник, радост трябва да има. Съзерцание. Музика. И благодарност."
Ирина Черкелова
