Учене през целия живот - идеи, тенденции, перспективи

Във времена, в които се вземат важни решения за смисъла на живота, на човек му се налага много бързо да запамети и затвърди наученото. От успеха си човек се чувства горд, че покрива изискванията на съвременния живот, но от друга страна, е несигурен при вземане на решения и е неуверен поради новите изисквания, които налага социумът или настъпващите нови технологии. Не можем да отречем, че научните и технологичните открития дават възможност не само на детето, но и на възрастния, а защо не и на хората в преклонна възраст, да потърсят в многообразието от информация начин как да попълнят своята база данни.

Днес не ни прави впечатление, че всеки с лекота борави с мобилните устройства, свързва се с близки и познати, търси информация, докато до преди 15 - 20 години беше проблем за възрастните да се справят с новите технологии. В исторически план това е изключително кратък период, в който хората бързо се адаптираха към развиващите се технологии. Какво мотивира или как хората в зряла възраст се справиха с предизвикателство да продължават да се учат? Дали отговорът се крие в желанието да са в крак с модата, или във вечната страст човек да се развива и образова. Друг въпрос, който можем да зададем и на който можем да получим отговори, е: Кого можем да наречем образован човек?. Прибързано бихме отговорили - човек, преминал цялостния курс на обучение и завършил формалната образователна институция. Не бива да пропускаме, че да си образован, е нужен социален, житейски опит, изградени морални принципи, култура, умение да се общува с хора от различна религия и етнически групи.

В този дух целта на настоящата монография е да докаже през призмата на съвременната педагогическа психология необходимостта съвременният човек в зряла възраст да се стреми да се образова (учи).

За постигане на поставената цел са заложени следните задачи:

• да се посочат нормативните документи, които дават възможност на съвременния възрастен човек, да се образова.
• да се проследят ценностите и приоритетите на съвременния човек в зряла възраст, за да се образова.
• обединявайки понятийния апарат на науките андрагогия и педагогика, това да допринесе за опита ни докажем, че учещият възрастен може да бъде анализиран през постановките на педагогическата психология.
• да се анализира на мотивацията за учене при съвременния зрял човек през погледа на педагогическата психология.
• да се проучи на емпирично равнище спира ли съвременният човек да се образова.

Предмет на настоящата монография е изясняването особеностите и ориентацията на възрастните да продължават да се образоват. Обект на научния интерес е обучаващият се човек в зряла възраст. Основната хипотеза се ориентира към допускането, че зрелият човек се стреми да е актуален към съвременните условия на живот и да се самоусъвършенства чрез учене.

Увод
Съвременни тенденции за учене през целия живот

• Образователната политика на Р. България за учене през целия живот
• Европейски стратегии за обучението на възрастните хора

Ученето през целия живот през призмата на педагогическата психология и андрогологията

• Идеи в педагогическата психология и в педагогическите науки за образованието на възрастните
• Психолого-педагогически понятия, свързани с учене през целия живот
• Основни форми и модели за образование, обучение и учене при възрастните хора

Индивидуални различия на личността в зряла възраст

• Човешкото развитие през погледа на психологията
• Психологически характеристики на поколенията Т, Х, Y, Z - ценности, мотиви, нагласи за учене

Теории и стилове за учене

• Психологически теории за учене
• Стилове на учене

Мотивация за учене през целия живот

• Потребностите като личностен конструкт
• Мотиви - същност и видове
• Самомотивация за учене през целия живот

Емпирично изследване на ученето през целия живот

• Анализ на резултатите
• Анализ на резултатите от емпиричното и анкетното изследване
• Профил на анкетираните в зряла възраст
• Фактор Мотиви за учене
• Фактор Демотиватори за учене
• Стратегии за справяне с демотивацията за учене
• Контролът и самооценката като фактори за учене

Изводи
Заключение
Литература
Приложение
Рецензия на проф. дн. Красимира Петрова
Рецензия на доц. дн. Манол Манолов