От историческа гледна точка етническата карта на Балканите непрекъснато се променя, като този процес е съпроводен с отмирането или раждането на различни по големина и численост етнически общности. Най-ранното население на Балканите се отнася към епохата на късния палеолит, а по време на неолитната и енеолитната епоха (VI - IV хил. пр. Хр.) вече са засвиделствани първите земеделски и скотовъдни култури (Фол, 1980:168). Те са резултат от развитието и вътрешните взаимодействия на автохтонното население, което още тогава започва да изпитва и влиянието на външните етнически миграции.
Сложната етническа и културна симбиоза на балканското население продължава и през следващите исторически епохи. По време на бронзовата епоха (III - II хил. пр. Хр.) новата метална сплав дава тласък в развитието на земеделието, животновъдството и занаятите, а краят на тази епоха вече бележи и първите сведения за движението на древните етнически общности на гърци, траки и илири. С въвеждането на желязото продължават да се стимулират етническите миграции, които временно затихват около IX в. пр. Хр. - непосредствено преди Великата гръцка колонизация на Балканите.
