Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура

Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание.
И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество - Лаура и любовта към нея ще бъде веригата на лявата му ръка, тази до сърцето; за да може Св. Августин, макар и въображаемо да възкликне: "...ти си затворник, който изпитва наслада от това да гледа белезниците си". Нерядко Петрарка се угризява, но колко хубаво е да се чувстваш Аполон, след като имаш своята Дафне. Хиляди по света са обичали, обичат и ще продължават да обичат, но малцина като Данте и Петрарка доказват, че освен за цял живот, любовта може да бъде безсмъртна.