С промените в АПК, ЗАНН, Закона за администрацията, Закона за държавния служител и останалото законодателство до септември 2024 г., промените на Конституцията от 2023 г., коригирани с РКС № 13 от 2024 г.
В учебника същественият материал само за студенти е обозначен с по-едър и различен тип шрифт, което улеснява работата им. Текстът, който би представлявал интерес за практикуващи юристи, е даден в различен шрифт.
Проф. д-р Кино Лазаров е доайен на административното право и процес в България. Той е бил съдия в продължение на девет години. После завършва редовна докторантура по административно право и административен процес в Института за правни науки при БАН под научното ръководство на акад. Петко Стайнов. Работил е като професор в същия институт и е ръководил секцията по публичноправни науки на Института за държавата и правото към БАН и едноименния сектор към Единния център по науките за държавата и правото - обединяващ Правния институт към БАН и Юридическия факултет на СУ. Бил е и дългогодишен преподавател в ЮФ на СУ Св. Климент Охридски и в ЮФ на ПУ Паисий Хилендарски. Има неколкократни дългосрочни специализации във Франция, а също и в други държави. Привлечен е и като консултант във Върховния съд. Автор е на над сто научни труда - монографии, учебници, студии и статии. Негови научни съчинения са публикувани във Франция, Германия, Русия, Полша, Чехия, Словакия и в други държави.
Проф. Кино Лазаров е бил член на комисията по изготвяне на Конституцията. Като такъв той е един от основните радетели за възстановяване на Върховния административен съд в българската правна система. Участвал е в създаването на множество значими законопроекти. Той е един от основните автори на първия и втория Закон за административното производство, в който за първи път в социалистическа държава се въвежда общата клауза за съдебното обжалване, съчетана с някои от основните принципи на административния процес във Франция. Проф. Лазаров е основният инициатор и председател на комисията по изготвяне на сега действащия Административнопроцесуален кодекс. Бил е член на три консултативни съвета по законодателството към Народното събрание. Носител е на орден Кирил и Методий - I степен.
Проф. д-р Иван Тодоров е учил в Софийската математическа гимназия и е завършил Националната природо-математическа гимназия и Юридическия факултет на СУ Климент Охридски. В БАН е защитил докторска дисертация с единодушие на специализирания научен съвет и на Висшата атестационна комисия (ВАК). Професорското му звание също е гласувано с единодушие от ВАК. Специализирал е в Университета в Южна Каролина и в правителствената Association for Overseas Technical Scholarship в Токио. Почетен гражданин е на град Колумбия - столица на щата Южна Каролина. Автор на 4 монографии, една от които е издадена в САЩ. Иван Тодоров е бил член и един от четиримата докладчици на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс. Участвал е в работата на правната комисия на Народното събрание по приемането на Кодекса. Инициатор и член на работната група, изготвила проект за промени в АПК през 2016 - 2018 г., а също така и на работна група на ВАС по обсъждане на тези промени. Участва и в работата на Правната комисия на НС при приемането на мащабните промени в АПК през 2018 г. През 2022 г. проф. Иван Тодоров е награден от Върховния административен съд за значим принос за развитието на законодателството в областта на административното право и процес. Бил е неколкократно национален докладчик на Програмата на ООН за административна модернизация на Централна и Източна Европа.
По време на своята практика Иван Тодоров е водил много от най-значимите административни производства и дела във връзка с тях (като приватизацията на БТК, Български морски флот, лиценза на втория и на третия GSM оператор, националния лиценз на Нова телевизия, концесията на летищата във Варна, Бургас, Пловдив и София, приватизацията на Бояна филм, придобиване на компании в други държави, дела на Майкрософт, Мицуи и други в КЗК). Инициирал е седем дела в Конституционния съд и е участвал в успешното водене на едни от най-значимите за България международни арбитражни дела, съдебни дела в други държави, в Европейския съд по правата на човека и в Съда на ЕС.