БолкаВасил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен.
Прободено с игли,
сърцето
на игленик прилича вече -
не, няма смисъл да е светла,
така очакваната вечер,
че от премрежения поглед
сълза
като прозрачно паяче
по нишката
на тази болка
се спуска
и това е краят.
Васил Сотиров
Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - стихове (1982), Смъртен скок - стихове (1989), Да ти излезе номерът - разкази (1989), За едни има - за други няма - стихове (1990), Пъдене на лоши духове - стихове (1991), Да по-галиш таралежче - стихове за деца (1991), 45 стихотворения стигат - стихове (1993), Живи бяхме да се видим - стихове (1997), Лека кавалерия в подлеза - разкази (2000), Душата на компанията - стихове (2004), Излизане от пейзажа - стихове (2013) и други.
Преводач е на книгите Рьоне Депестър - Корен на небесната дъга, стихове (1978); Давид Диоп - Крилото на желанието, стихове (1983); Реймон Кьоно - Упражнения по стил (съвместно с Елена Томалевска - 1990, 1996); Франсоа Вийон - Голямото завещание, стихове (1992, 1993, 2000, 2004); Леополд Седар Сенгор - Нощни бдения, стихове (2003) и други.
Получава награди Сребърна фурма за хумористичен разказ - Бордигера, Италия (1978); наградата Южна пролет за дебютна стихосбирка (1983); Сребърен МладЕж (1981) и Златен МладЕж (1986) за хумористични разкази - между-народен конкурс Алеко, София; наградата Ламар за поезия (1990); Златен плакет за сатира в III-ия национален поетичен конкурс За един по-човечен свят (2003), наградата на Съюза на преводачите в България (1993); награда Елин Пелин за разказ (2007); Каунь - Първа награда за проза (2008); наградата за хумор и сатира Райко Алексиев (2008); Годишната литературна награда на СБП за поезия (2013); Каунь - Първа награда за поезия (2015) и други.
