Инадзо Нитобе (1862–1933) е японски просветител и дипломат, получил отлично образование в САЩ и Германия и посветил живота си на изграждане на културни “мостове” между Япония и Запада. Именно от неговата книга (публикувана за първи път през 1900 г. във Филаделфия, преведена на всички световни езици и многократно преиздавана до днес) западният свят научава за първи път думата “бушидо” и се запознава с моралните ценности, които векове наред са определяли живота на японците. Известни са множество примери как тази неголяма книга, смятана за “енциклопедия на японския дух”, пробужда интереса на редица видни личности от Запада към японската култура. И в наши дни тя се радва на световна популярност, особено след филма “Последният самурай” и признанието на Том Круз, че многократно е препрочитал именно книгата на Нитобе, когато се е подготвял за ролята си.
Макар авторът да написва тази книга, за да отговори на многобройните въпроси на своите приятели и познати от Запада, неговата творба е много ценена и в самата Япония (със статут на класическа и неизменен бестселър още от 1905 г.), тъй като е смятана за “фундаментален анализ на достойнствата на японския характер”. Своеобразен израз на огромното уважение към Инадзо Нитобе е и поставянето на неговия лик върху банкнотата от 5000 йени. Прочитът на книгата се мени с годините и днес японците подсъзнателно търсят в нея изгубени през десетилетията ценности и опори, които биха им позволили по-добре да се справят с предизвикателствата на съвременния свят в професионалния и личния си живот.
Бушидо не е история – основните качества, които възпитава, могат да служат на всички хора и днес: запазване на самообладание и достойнство във всички обстоятелства, спокойствие и сила, честност и вярност, готовност за саможертва в името на по-висша кауза, искреност и вежливост в междуличностните отношения, великодушие и доброта, пълно освобождаване от страха, възпитаване на увереност и хладнокръвие пред лицето на смъртта – мъжественото навлизане в небитието.
Няколко думи от американския издател
Тази атрактивна книжка, обясняваща “японската душа”, получи забележително добър прием и отклик още при първата си поява през 1905 г. Днес търсенето и е по-голямо от всякога въпреки “европеизацията” на Япония.
Вероятно главната причина за този нестихващ интерес е, че книгата даваше, а и продължава да дава отговор на един въпрос, интригуващ не само нас на Запад, но и самите японци - защо определени идеи и обичаи са толкова широко разпространени в Япония.
Бушидо е било определяно по различни начини, но като че ли най-често срещаната дефиниция гласи, че то е неписаният кодекс на честта, обуславящ живота и поведението на японската аристокрация, която в редица отношения се явява еквивалент на европейското рицарство.
Рицарите и благородниците на средновековна Япония са били самураи, т. е. “служители” на крупните феодали даймьо. В този смисъл Бушидо е бил моралният кодекс на самураите, или воинската аристокрация, възникнала като съсловие през ХІІ в. по време на войните между клановете Тайра и Минамото и достигнала пищен разцвет през периода Токугава.
В лоялността си към своите сюзерени самураите, възпитани в духа на воинските добродетели, са били безразлични към смъртта и болката. Имали са привилегията да носят по два меча, явяващи се на свой ред “душата на самурая” съгласно формулировката на Нитобе.
Книгата ни представя японската душевност по един прост, но много искрен и достъпен начин. Авторът илюстрира тезите си с паралелни примери от европейската история и литература. И накрая, но не на последно място, ще добавим и това: той вярва в закона, що е написан в човешките сърца.
Бушидо бе публикувана за първи път през 1905 г. от Дж. П. Патнъм и синове, Ню Йорк
Рейтинг: 10.00 / 31 гласа
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
