Отдадени в смъртта

Отдадени в смъртта Нора Робъртс Времетраене: 0:51 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин. Да преосмислим интелигентността Рина Блис Времетраене: 1:17 мин. Бен и аз Ерик Уайнър Времетраене: 0:56 мин. Пълен курс номерология и астрология - книга 1: Номерология и карма Светлана Тилкова - Алена Времетраене: 1:13 мин. Добре дошли в магазинчето за магии Джеймс Р. Доти Времетраене: 1:10 мин. Свещена терапия - том 1 Зор Алеф Времетраене: 1:12 мин. Киселината диригент Дейвид Пърлмътър Времетраене: 1:22 мин. Стойте до децата си Гордън Нюфелд, Габор Мате Времетраене: 1:18 мин. Гори за мен Илона Андрюс Времетраене: 1:12 мин. Стоманена принцеса Рина Кент Времетраене: 1:19 мин.

Ела-Лу и Дарил заминават да си търсят щастието в Ню Йорк. По пътя обаче колата им се разваля и Ела-Лу примамва един мъж да спре, за да ѝ окаже помощ. Те искат да му откраднат колата, но неволно го убиват. Отнемането на човешки живот отключва неподозирана жестокост у тях и ги кара да се чувстват всемогъщи.

Но когато навлизат в територията на лейтенант Ив Далас, е само въпрос на време да бъдат спрени. Поредната им жертва е виолончелистът Дориан Купър, измъчван дни преди да бъде убит, а в сърцето му са издълбани инициалите Д и Е. В началото сред заподозрените са ревниви бивши негови приятелки. Когато обаче заместник-шериф Уил Банър, разследвал сходен случай в Арканзас, споделя подозренията си с Ив, тя осъзнава, че си има работа със серийни убийци. Но дори и не предполага, че жертвите им са близо трийсет, а апетитът на смъртоносния тандем нараства с всяка следваща.

Дали Ив и екипът ѝ ще успеят да заловят убийците, преди да са отнели поредните невинни животи?

Книгата е част от поредицата В смъртта на Нора Робъртс.

"Ив Далас беше ченге и разследваше убийства. Така че сега, докато другите хора спяха в непрогледния мрак час преди зазоряване, тя стоеше приклекнала до труп, със запечатващ спрей на голите ръце и съсредоточено присвити кафяви очи.
– Някой те е убил бавно и мъчително, а, Дориан?
– Адресът му е в Горен Уест Сайд, Далас. - Детектив Пийбоди, загърната в розово палто, се приближи, потропвайки с розовите си ботуши с пухчета, и с лице, почти скрито в увития на множество катове пъстър шал. Тя изрецитира информацията от джобния си компютър на партньорката си: - Възраст: трийсет и осем, неженен, необвързан. От Метрополитън опера. Първи виолончелист.
– Каква работа има един виолончелист от Горен Уест Сайд на Алеята на механиците? Не е убит тук. Има твърде много кръв по найлона, по него самия - размазана е навсякъде. По китките и глезените му има следи, че е бил вързан. Явно се е съпротивлявал, защото има синини и охлузвания. Изглеждат поне от няколко дни. Може би повече. Морис ще потвърди.
– Множество прорезни и прободни рани, изгаряния, синини. - Пийбоди огледа трупа. Очите й бяха по-тъмни от тези на Ив, наситенокафяви. - Много от тях са повърхностни, но...
– Но много други не са. Бил е вързан, със запушена уста... по крайчеца на устните му има разкъсвания и охлузвания, бил е измъчван с часове. Може би ден-два, докато на някого му е било забавно. И накрая... разрезът в корема го е довършил. Но е минало време, докато кръвта му изтече. Дълго се е мъчил. - Ив извади устройството си и установи часа на смъртта. - Мъките му са свършили снощи, в двайсет и два и двайсет.
– Далас, има го в списъка на изчезналите лица. Добавен е тази сутрин. Майка му е подала сигнала. А... добре. Не отишъл на работа миналата вечер, не отговарял на линка, пропуснал занятие вчера следобед... преподавал в Джулиард и не се явил за концерт снощи.
– Значи, около два дни. Свържи се с човека, който е приел сигнала за изчезнало лице, и поискай пълен доклад. Ще уведомим близките.

Ив се залюля на пети и огледа лицето на жертвата. На снимката от личната карта изглеждаше привлекателен мъж с тъмнозелени очи, закачлив поглед и дълга руса коса. Скулесто лице, плътни устни. Убиецът беше отрязал кичури и парчета от скалпа и беше оставил само тънки снопчета коса и грозни рани. По бузите на жертвата се виждаха малки кръгли изгаряния, като черни трапчинки. Паяжини от червени жилки изпъкваха върху бялото на очите му. Но най-много енергия и творчески усилия бяха посветени на тялото. Ив знаеше, че Морис, главният съдебномедицински експерт, ще открие множество счупени кости и увредени органи.
– Някои от тези изгаряния са малки и с ясни очертания - забеляза тя. - Може би е използван инструмент. Но виждаш ли тук, на опакото на ръцете му? По-големи и неоформени. Някой е гасил цигари - билкови, джойнт или кой знае какви. Виолончелист. Виолончелото прилича на цигулка, нали?
– Всъщност... - Пийбоди очерта голяма фигура във въздуха и имитира свирене с лък. - Да, голяма, дебела цигулка. Трябват ти ръце, за да свириш на нея. Неговите са изгорени, счупени са му четири пръста на лявата ръка, а дясната е смазана с тежък предмет. Може би е нещо лично. Убиецът е окастрил косата му, това определено е лично. Да го остави гол - също е лично.
Ив повдигна едната ръка на мъжа и с помощта на фенерчето си огледа внимателно ноктите.
– Не виждам никаква кожа тук и нищо, което да изглежда като рани при самозащита. - Премести се до главата, повдигна я внимателно и опипа черепа. - Има голяма цицина тук отзад.
– Спречква се... словесно, имам предвид - рече Пийбоди. - С някого, когото е познавал: обръща се с гръб към него и убиецът го халосва. Толкова е озлобен, че го връзва, запушва устата му и започва да го измъчва.
– Това не е от злоба. - Ив поклати глава и най-сетне се изправи. Вятърът сграбчи дългия ѝ кожен шлифер, развя го и го прилепи към краката ѝ. - Озлобеният човек не действа толкова търпеливо и старателно. Помниш ли Младоженеца?
– Никога няма да го забравя. Никога - каза Пийбоди.
– За него измъчването беше цяла наука. Такъв беше стилът му на работа. Тук прилича по-скоро на игра - отвърна Ив.
– Игра?
– Когато са вбесени, обикновено действат, без да мислят, по-скоро биха излели гнева си върху лицето, особено ако е във връзка с нещо лично.

А в този случай, помисли си Ив, лицето бе най-малко засегнато, сякаш убиецът е искал да го запази относително невредимо.
За да могат да видят жертвата? Да остане разпознаваем?
– Когато някой е вбесен, не измъчва така с дни - добави тя. - Може да изпадне в умопомрачение. Но пак бих очаквала да видя повече следи от физически контакт, юмруци или подръчни средства. Жертвата е отнесъл няколко удара в слабините, но не толкова силни, колкото би получил от разгневен приятел или любовник. Но все пак ще проверим и тази версия."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com