"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски, да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!" Акад. Антон Дончев ... |
|
Текстовете в тази книга се родиха по волята на неудържимата издателска инициатива на "Захарий Стоянов". Някои от тях са предговори към книги, други са послеслови, трети са статии, посветени на цялостното творчество на известни български интелектуалци. Препрочитайки страниците на тези текстове, с удовлетворение забелязвам, че продължавам стратегическия си замисъл да мисля, да пиша, да концептирам върху значими литературно-художествени и естетически факти. Независимо дали става дума за нова книга на млад и начеващ автор или за творба на класик. ... |
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
Книгата съдържа 186 поетични октави от Иван Гранитски и 33 пастела на художника Ивайло Мирчев."Сътвори кръга магически за охрана на душата с енергия космическа и силата на светлината И ще бъдеш неуязвим от изкушенията на съдбата Духът ти като дим ще прегърне Свободата." Иван Гранитски "Ако акварелът е ювелирна техника на пластическата въздишка, то пастелът е техника на емоционалното съзерцание, на интелектуалната медитация. Образите, пейзажите, фигуралните композиции, извайвани с пастел, сякаш напомнят мяркащи се хълмове в пулсираща мъгла. Или по-скоро вихрушки от розов, бледозелен, гълъбовосив или ... |
|
"В този том са включени и няколко текста, публикувани през последните месеци отново във вестник "Дума". Сложих заглавие на тома "Луди водят слепи", защото с прискърбие виждам, че българското общество прилича на слепците на Брьогел, които лудите водят към пропастта. Чудовищно е, че една цяла нация се е оставила в ръцете на шайка политически демагози и Тартюфи и проявява учудваща апатия, да не кажем овчедушие към собствените си съдби. Фразата на крал Лир "Луди водят слепи" се превръща все повече в зловеща метафора за т. нар. български демократичен преход." ... |
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |