Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците наричат ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
"Книгата с есета на Иван Гранитски е важна за развитието на новия тип критическа мисъл, защото тя е написана не от "художествен", а от литературен критик. Освен всичко друго и от активен играч на галерийната сцена, защото именно той организира изложбена зала в издателство "Захарий Стоянов", която води изключително напрегнат живот. Подборът на художниците, които представят свои изложби тук, се извършва от самия него. Това несъмнено е начин на влияние върху развитието на изкуството у нас, тъй като реално помага за поддържането на определени тенденции в него."Иван Маразов ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
|
"В този том са включени и няколко текста, публикувани през последните месеци отново във вестник "Дума". Сложих заглавие на тома "Луди водят слепи", защото с прискърбие виждам, че българското общество прилича на слепците на Брьогел, които лудите водят към пропастта. Чудовищно е, че една цяла нация се е оставила в ръцете на шайка политически демагози и Тартюфи и проявява учудваща апатия, да не кажем овчедушие към собствените си съдби. Фразата на крал Лир "Луди водят слепи" се превръща все повече в зловеща метафора за т. нар. български демократичен преход." ... |
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
