На моето силно момичеВ най-мрачния и тежък нощен час,
когато призраци витаят и всяват смут дълбоко в нас,
застанахме един до друг ръка в ръка,
готови да преборим всяка болка на света.
Повтаряше ми постоянно и със сила:
"Престани със тая твоя неистова закрила
аз мога да се справя, зная как
а ще надвивам всяка мъка пак и пак".
Ръката ти не пуснах и не спрях
да те обичам и да боря всеки страх.
Вървяхме заедно напред през мрака
без да знаем какво във края ще ни чака.
Когато все пак пътят ни опасен
намери своя изход ясен,
тихо ще застана пред тебе смирен
и ще призная, че не аз, а ти спасила си мен.
Някой ден, но не сегаЩе спреш да чуваш някой ден, че те обичам.
Ще спреш да чуваш как в истинска любов към теб се вричам.
Трептенията на тези думи от душата
изчезнали ще са във тъмната материя на тишината.
Ще спреш да чувстваш някой ден допира на дланите
докосвали те, за да излекуваш на сърцето морно раните.
Ще спреш да виждаш сълзите, във моите очи
сякаш никога на грешната земя не са били.
Някой ден... Някой ден, но не сега!
Сега все още е далеч' смъртта...
защото докато съм жив и докато сърцето ми тупти
ще чуваш и ще виждаш и ще знаеш, че единствената ми любов си ти!
Изгубих себе сиИзгубих себе си... И аз не зная как.
Потънах някак тихомълком в ежедневие и мрак.
Очите си затворих за всичко цветно и красиво
и дадох път на всичко в мене що е нечовешки диво.
Не ме оставяй в мрака, не ме прокуждай
а всеки ден доброто в мен събуждай -
със думи нежни и с любов от Бога,
едва тогава да намеря себе си ще мога.
Владимир Велев