Или Същността на Упанишадите и науката за Брахман, свещеното писание на Йога и диалога между Шри Кришна и Арджуна. Ясна и понятна.
Бхагавад гита се смята за най-святото от всички Писания в индуизма, сравнявано по значимост с Библията. Това е едно от най-универсалните духовни Писания на човечеството, познато в целия свят, превеждано многократно на различни езици в света.
Гита, Упанишадите и другите индуистки Писания, влизащи в състава на Шрутите и съхраняващи онова познание, което е било получено като директни духовни откровения и опит, са били писани на прост, поетичен и ритмичен език, за да бъде улеснено тяхното запомняне и предаване от поколение на поколение. Тези Писания, сред които Гита се смята за словото на Самия Господ, представляват директните свидетелства на просветлените мъдреци, които не са били книжовници или личности, ерудирани в книжното познание, а хора, отдадени на духовността. Случвало се е някои от тях да заемат високо положение в древното индийско общество. Техните свидетелства обикновено били записвани на ясен и понятен език, разбираем от всички.
С течение на времето тези свидетелства са били преписвани и тълкувани от десетки и може би стотици интерпретатори. В резултат на това тяхната първоначална простота, яснота и понятност сякаш е отстъпила място на сложността и комплексността, на лабиринта от понятия и думи, което довело до изгубване на първоначалното им предназначение - да служат като пътеводни светлини за онези, които искат да разберат загадката на вселената и своя собствен живот.
В настоящия превод е направен опит за връщане към простотата и понятността на значенията, характерна за този вид текстове, за предаването на смисъла на всеки афоризъм с нужната точност, дълбочина и яснота. С надеждата, че така този свещен текст би служил още по-добре на първоначалното си предназначение на духовен ориентир за онези, които се стремят да достигнат до истината за своя живот и съществуване, да внесат в тях мир, хармония и щастие, да развият духовен мироглед към битието, да стигнат до обяснение за истинската същност на човека и вселената. Тази Същност, казва Веданта, е безсмъртното и всепроникващо Съзнание, Вечното и безкрайно блаженство, излизащо отвъд всички ограничения, отвъд живота и смъртта.