Централна теза на Съвременни общества на знанието е, че знанието, а не природата, случайностите, насилието, бедствията, властта и т.н. повече от всякога е в основата и ръководството на човешките действия във всички области на нашето общество. Това изследване на обществата на знанието е написано в отговор на фундаменталното наблюдение, че съвременната наука в никакъв случай не е само, както все още се приема натрапчиво днес, ключът и достъпът до тайните на природата и човешкото поведение, а преди всичко ставането на един свят: Знанието като двигател, а не само като камера. Това безпрецедентно значение на научното знание ... |
|
Кратък курс по философия на Константин Янакиев е предназначен преди всичко за студенти от нефилософските специалности, но може да бъде полезен и на колегите им от първи курс Философия. Изложението е по теми и проблеми, а не хронологично. Авторът се стреми да обоснове собствените си становища, тъй като едно безразлично излагане на чужди мисли би направило философията безполезна и безинтересна. Книгата е подходяща за всеки, който има интерес към философията. ... |
|
Настоящата книга представя: Полезен обзор на статистическите методи, използвани в поведенческите и социални науки Експертни съвети, примерни задачи, резюмета и тестове Удобно оформление за бързи справки Бари Коен има бакалавърска степен по физика от университета "Стоуни Брук", а по-късно защитава докторат по експериментална психология в университета на Ню Йорк, където понастоящем завежда магистърската програма по психология и преподава статистика на магистри и докторанти. Преподавал е статистика в продължение на почти 20 години и е публикувал учебник за напреднали по въпроса (публикуван под заглавието & ... |
|
В настоящата монография авторът подробно разглежда изборната практика и изборното законодателство през 1919-1939 г. На подробен анализ се подлагат приложението на пропорционалната система и проблеми, свързани с нея като: въвеждането на задължителното гласуване през 1919 г., изборната реформа от 1923 г. довела до "законовата" кражба на гласове; основните проекти за реформи и идеи за реформи в периода 1926-1931 г.; Реформата от 1931 г., довела до триумфа на партийно-партизанското начало в българския политически живот със своите основни компоненти - въвеждане на Централни партийни листи, поставяне на изборен праг ... |
|
Социологията е наука, в която личността влага своето въображение и евристични възможности. Социологията е занаят, при практикуването на който резултатът зависи от овладяването на технически похвати и методики, от коректното спазване на правила и процедури. Социологията е бизнес, който изисква определени ресурси и може да ги възпроизвежда или увеличава. Социологията обаче е и нещо друго; тя е не само познание за обществото, но и самата е обществена дейност. Тя губи смисъла си извън обществената реализация или го променя, ако тази реализация не отговаря на научната достоверност. В книгата са актуализирани фундаменталните ... |
|
Да разберем капитализма. Капитализмът и държавата. Капитализмът и класовата борба. ... Капитализмът създава огромно богатство и лукс, но същевременно хвърля милиони хора в нищета и борба за оцеляване. Неговото обещание е, че ако спазваш правилата, ще бъдеш възнаграден с добър живот. То се крепи на простата предпоставка, че има връзка между усилия и възнаграждение. Ако работиш здраво, здравата ти работа ще се отплати. Но тайната на капитализма е, че такава сигурна връзка няма. Не усилията предопределят съдбата на хората, а тяхната власт. Но работодателите винаги имат повече власт от работниците. Капитализмът завладява ... |
|
Етика е сред най-често употребяваните думи днес - е речи, в медии, във вихъра на ежедневието, при формално и неформално общуване. Но знаем ли какво точно означава? Дали е просто синоним на нравственост? Или изисква създаване на нови правила? И кой трябва да разсъждава над нейната същност? единствено мислителите, или всеки от нас? Утвърденият френски философ, писател и изследовател Роже-Пол Дроа проследява историята на думата и на смисъла, който се влага в нея през столетията. От десетте Божи заповеди до биоетиката на бъдното, от Аристотел до Ницше - той описва различните форми на проявление на етиката, тълкуванията на ... |
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |