Първата половина на сборника (тридесет и седем текста публицистика) е поглед към сериозната страна на нещата. Втората половина на сборника (тридесет и един текста политическа сатира) е поглед към смешната страна на нещата. Ако си мислите, че съответните погледи се различават по смисъл на интерпретацията или по логично следващи от нея заключения, лъжете се. И в двата случая става дума за трагедия.
Запознаването с настоящия сборник, смятам абсолютно самокритично, няма изобщо да помогне за проясняване на нещата. Но няма и да попречи. Защото това, с което ще се запознаете, фактически е сборник под прикритие, съдържащ текстове под прикритие.
И ще продължим да се заблуждаваме, че онова, в което живеем, е общество. А какво е, ако не е общество? - "Днес никой не знай, днес никой не знай", както съвсем прозорливо го е казал колегата класик.
