Хоризонти и пътища на полската идентичност

Основната мисия, с която се ангажира тази книга, е да ситуира из­брана топика на националната идентичност, вър­вейки по хро­никалния път на полската литература от Средно­вековието до Модерните времена. Осъществен е опит за лична експедиция до традиционни острови на полското литературно самоопределение, за да бъде разкрита още една фаза от неиз­черпаната им изследователска атрактивност.
Силно влияние върху полската идейно-образна види­мост оказват религиозно-митичните кодове, изразяващи как­то уникалната историческа трагика на полската съдба, така и нейното противостояние – елитарния дух на една нация, рели­гиозно-центрична, убедена в правото си на висока европейска позиция. От тази позиция тя води активен диалог с Другите по­средством Културата, която за поляка се превръща в Све­щено пътуване, създаващо световни емигрантски центрове и витални траектории. Полската литература е дълбоко дуа­листична, интровертна и вътрешно полемична, варира между идилията и драмата, следва възвишени пориви и скептични отрицания, изразени в гротесково-иронична игра със себе си. Нейна опора са сакралните точки на националното само­определение.
Книгата анализира исторически маркирани литера­турни ситуации, които пораждат сюжетите на пътуването като опит на една от славянските литератури да преброди себе си и света с помощта на митопоетичното огледало. Пътуването се реализира като околосветски пробег и циви­лизационен диалог, като лъч на Пилигримството до вечните Свети земи, като веща комуникация между Тук и Отвъд, но същевременно маркира литературни преходи и носи нацио­налните белези на лите­ратурната авторефлексия. Може да се каже, че пътни­ческият стереотип на поляка е литературо­пораждаща ситу­ация.
Върху полския хоризонт на видимост се простира обра­зът на Полша като митично тяло – нейният живот е ритуа­ли­зиран от Религията и Историята. Извеждането на това тяло (видяно в ключовите фигури на крале и светци) тръгва от глъбината на средновековната връзка История – Лите­ратура. Но гледната точка към него е ретроспективна, връща се назад през романтичният хоризонт, в който орфическата саможерт­ва на Полша е най-прозрачна.
Религиозната автосакрализация на полската видимост се утвърждава по времето на Барока, когато полякът твори теоцентрично небе, под което води своите верски войни. Той иконизира светилата и чете Божия промисъл в кометите. В този период утвърждава своята Богородична кауза.
Обхождането на световното цивилизационно прос­тран­­ст­во в периодите на романтизма и позитивизма търси идеи за човешко безсмъртие и мистериални посвещения.
Дуалистичният хоризонт на полското самоопределение се модернизира във времената на “Млада Полша” – Луцифер и Св. Франциск са ключови фигури, изразяващи модерната пре­оценка на религиозно-философския опит на поляка, вари­раща между бунта, катарзиса и благодатта.
Настоящата интерпретация не може да избяга от бъл­гар­ската си рецептивност. Тя следва началния български ин­терес към полските романтични мотиви и модерната им парафраза, но също така се стреми да издири още свят заради собствения си полет в едно полско небе.