"Когато излезе първата ми книга Ако германците знаеха това... още утре щеше да има (р)еволюция!, смятах, че съм казал на света и особено на германския народ всичко значимо, което има за казване. След това обаче публикувах поредица статии (между другото в издателство Kopp, pravda-tv.com или anonymousnews.ru), за да обърна внимание на важни неуредици и да потърся още причини, например за миграционното нашествие, чиято нова вълна залива Европа и особено Германия след лятото на 2015 г. Тогава разбрах за продължаващото разцепление между хората. Вследствие на тази истинска инвазия европейците и германците вече се разделиха на два големи лагера, а именно ляв и десен. Застъпниците на десния виждат тъмната и задкулисна игра, в която сме въвлечени, докато ляво ориентираните са добродушни хорица (по-правилно слепци), които в безграничната си добронамереност и доверие във властта не могат да прозрат нищо и одобряват почти всяко правителствено решение, включително и т.нар. етноморфоза, или денационализация на Европа. Това положение, от една страна, ме разгневи, а от друга - ме пришпори да се задълбая в търсенето на още причини. С оглед на настоящото развитие има ли изобщо шансове за всеобщо позитивно бъдеще?
Направо е смайващ потенциалът на тъмните сили по цялата Земя - онези, които както и по-рано мечтаят да ни тласнат към Трета световна война. Новите и съвсем актуални сведения, на които се натъкнах при моите разследвания през последните години, значително разшириха кръгозора и разбиранията ми за твърде важни взаимозависимости. Вглеждах се във всичко още по-внимателно отпреди. Във всеки случай новостите са толкова натрапчиви и безспорни, че не ми остава друго, освен да ги споделя с вас.
На това място бих искал веднага да се коригирам. В никакъв случай не желая да приписвам на тъмната страна по-големи сили, отколкото тя действително притежава. Защото причините те изобщо да съществуват са прекомерната изтънченост, от една страна, и елементарната наивност и невежество на хората - от друга. Защото ако разгадаем изкусните методи и механизми, чрез които буквално сме насочвани и манипулирани като в компютърна игра, е наистина възможно да смекчим и ограничим влиянието им, да го изключим и дори да обърнем хода на събитията. Ако разберем кой или какво стои на върха на властническата пирамида и невидимо дърпа конците (като далеч нямам предвид само
Ротшилд и Рокфелер), това познание може да даде мощен тласък за нашето развитие и осъзнатост! Ако - метафорично казано - знаем името на дявола, тогава забулената тайна е разкрита, мистичното се демистифицира, светлинният поток раздира тъмнината и заклинанието се разваля.
Освен това през последните три години се появиха нови разобличители (whistleblowers или вътрешни хора, свеждащи тайната информация до обществеността), които имат да ни съобщят абсолютно невероятни неща и за които ще разкажа по-изчерпателно в Трета част. Извадените на бял свят сведения притежават огромния потенциал да пресекат заклинанието и да развалят магията, под която световното население се мъчи от хилядолетия. След края на Втората световна война това познание безпощадно беше потулвано, размивано и засекретявано. Ако някои дребни късчета от него станеха публично достояние, те на бърза ръка биваха осмивани като нелепост, изопачавани или директно разпердушинвани като конспиративна теория. Що се отнася до съществуването на Третия райх, след рухването му за системата е необходимо, направо жизненоважно, да не се дава гласност на това познание и понякога се прибягва към драконовски мерки, за да замлъкне всичко онова, което дори плахо се противопоставя на официалната историческа версия. Но и тези времена (скоро) ще отминат! Някога дълбоко погребани, сега сведенията съвсем открито избликват на повърхността, все едно светът утре свършва. Вълната от информация и разкрити мотиви е толкова мощна, че изследователите, писателите, блогърите и всички онези, които са с разкрепостено мислене и отворени за новото познание, вече едва смогват да я поемат и обработят своевременно. Само издателство
Амадеус издава почти всеки месец някоя нова книга. Моят издател
Ян ван Хелсинг работи денонощно като Бъни, рекламното зайче на Дюрасел. Сподели ми, че по-рано не е преживявал подобно вълнение. За мен това е ясен знак, че се извършва нещо голямо и положително, че ежедневно все повече хора се събуждат и измъкват от матрицата! И още, че човечеството бавно узрява за усвояване на тези потулвани знания, което се явява предпоставка за скорошното ни освобождаване и за настъпването на истинска златна епоха.
Заедно с нарастващата осъзнатост на човечеството логично се случва и следното: усилва се съпротивата на тъмните сили, които се стремят с всички средства да попречат на този процес. Да, насрещният вятър е твърде бурен и така ще бъде през следващите няколко години, преди нещата да се подобрят отново. Пояснявам, че не желая да разказвам красиви приказки, а само да ви предупредя. Но в същото време и да споделя, че тъмната страна поема последните си глътки въздух! Онова, което тя върши сега трескаво и спазматично, е сравнимо с удавник, който отчаяно размахва ръце и със сетни сили се стреми да се хване за всяка сламка, за да не потъне. И колкото повече сегашната система затяга примката - под формата на засилена цензура, дръзки лъжи, безочлива дезинформация, очерняне, заклеймяване и преследване на своите критици, - толкова по-бързо върви към собствения си залез. Което е супер!
По темата свобода на словото и свободно изразяване на мнение... В Германия отдавна не можеш да кажеш всичко, което искаш. Затова изцяло съм зачеркнал определени теми. На няколко места се наложи да се поупражняваме заедно с издателя в извършването на автоцензура. Повярвайте ми, наистина нямахме друг избор. Все пак мога донякъде да ви успокоя. Книгата е достатъчно силна и убедителна, за да накара някои читатели буквално да се отърсят от всякакви илюзии и с един замах да съборят в праха на историята ефимерната къщичка от карти на властимащите, така че от нея да не остане и помен. Гарантирам, че за мнозина читатели съдържанието ще бъде истински шок!
На това място бих искал да кажа няколко думи за нашето правителство и неговите кукловоди: Ако все пак ви хрумне да забраните книгата ми или да предприемете каквото и да е срещу мен, ще я кача в ПДФ формат за безплатен прочит в интернет, така че да стане достояние на милиони хора по света. Моят издател няма как да ми повлияе. В това отношение нямам никакви задръжки. Тогава за разпространението на това четиво ще може да попречи единствено глобално изключване на тока и срив в интернет мрежата по цялото земно кълбо. Сами сечете клона, на който седите, при това в доволно бързо темпо. Освен това държа да информирам моите читатели, че нямам намерение да увисна на въжето, да бъда завлечен с бетонно блокче на морското дъно или да стана жертва на злополука.
Когато публикуваме творби с взривоопасно съдържание, ние, писателите, винаги се изправяме пред особено предизвикателство. Защото най-редовно сме изложени на неприятелски огън под какви ли не форми: енергично оплюване (от което не са пощадени и семействата ни), дребни произшествия или случайни събития в неподходящо време, които спъват работата ни или изцяло целят да ни отклонят от нея. При това има ясно изразена зависимост между парливостта на темата и количеството и качеството на нападките. Това започва още с разследването на пикантни теми и постепенно достига своя пик при подготовката на ръкописа и особено преди публикуването му. Казвам го, защото смятам, че не бива да остане табу (иначе ми е все едно какво мислят хората). Всеки, който се ангажира с разпространяване на истината, постоянно ще бъде атакуван под една или друга форма, предимно чрез енергично сплашване или публично очерняне. Колкото по-успешно се научиш да се справяш с тези нападки (т.е. да реагираш спокойно, без да те обземе гняв и омраза) и да се съхраняваш духовно, толкова повече отслабва тяхната интензивност. Затова съм признателен на всеки разобличител и автор, който въпреки оскърбленията и рисковете за него и семейството му продължава хладнокръвно да държи на истината и с високо вдигната глава да я носи пред себе си като факел, който осветява пътя на останалите. Така печели във висша степен нашето уважение и високо признание. За мен тези многобройни атаки винаги са били едно потвърждение за важността на работата ми. Те ме мотивират и пришпорват да продължа с още по-голям хъс. Така че съм благодарен на моите нападатели - и от едната, и от другата страна - за високото признание (казвам го сериозно, без никакъв сарказъм). Едно е ясно още отсега: тази книга ще отприщи потоп от словесна помия! След него ще се разбере, че е улучила право в целта. Как беше поговорката? Кучетата лаят, керванът си върви. Нека си лаят, а ние бавно и полекичка ще стигнем до истината!"
Из книгата
