Тази книга не е историческа, липсва ѝ хронологичност - първото условие за всяка история. Тя не изследва пътищата на литературното развитие на
Томас Ман, неговите неуспехи и триумфи. Любителите на историческата монументалистика ще бъдат разочаровани от нея.
Тази книга не е монографична, липсва ѝ пълнота - първото условие за всяка монография. Тя не изследва дори всички от "големите романи" на Томас Ман, от нейното внимание отпада първият от тях, "Буденброкови", тя не се занимава с т.нар. малки романи - "Негово кралско височество", "Лоте във Ваймар", "Избраникът" и "Признания на авантюриста Фепикс Крул", а така също и с новелите. Любителите на тематическа изчерпателност ще бъдат разочаровани от нея.
Но тази книга не е и сборник статии или просто избрани проблеми от наследството на един писател, защото има определен критерий на подбора. Нейните четири части са насочени към най-философските сфери в творчеството на Томас Ман: неговата поетика, такава, каквато е отчасти извлечена от неговата проза и отчасти претворена в нея, и трите философски романа: "Вълшебната планина", "Йосиф и неговите братя" и "Доктор Фаустус".
Томас Ман е може би най-философски настроеният, най-философски мислещият и най-философски творящият от писателите на този век. За него
философията е не само въпрос на традиция, на немска традиция, но и първостепенен духовен инструмент на творчеството, идейно съдържание и архитектоника на прозата. В изкуството на Томас Ман философията заживява разкошен художествен живот, извървяла вече дългия път от собствената си същност до изкуството.
Затова по отношение на
Томас Ман една от възможните задачи на литературната критика е да приближи философията от изкуството до собствената ѝ същност, следователно, да чете философската проза философски и така да върви по обратния път от изкуството, за чиято художествена конкретност тя не бива да забравя, към изходните позиции на рефлексията. Такава е задачата, поставена пред тази книга.
Рейтинг: 8.25 / 4 гласа 
