Няма нещо, което да не може да бъде превърнато в свещено и така да придобие в очите на хората несравним престиж. Чрез своеобразен бриколаж в модерното общество се създава религиозен инструментариум в отговор на въпроса: как това, което е, би могло да не бъде повече такова, каквото е било... Като чели в човешките представи свещеното – в класическите му форми, преминава на заден план. Съответно определението на модерното свещено се движи от виждането, че то е символна продукция на модерността до възприемането му като религиозно измерение на модерността. Като чели по-скоро от една лаическа сакралност модерните хора черпят сила за живот.
В традиционните общества индивидът съществува единствено, доколкото заема своето място в дадена група, място, което му е отредено често по рождение чрез неговото раждане в определена социална йерархия. Той се подчинява на колективни вярвания, правила и норми, съществува в див свят на споделени от всички представи, които не се оспорват , защото идват “от горе” (трансцедентността основава социалната връзка) и “от преди” (митичното и ценно минало).
Модерният религиозен човек е по-скоро един номад, който трудно определя своя път, защото повече пътува и често сменя своите места за живеене. Всеки е свободен да приеме и изостави онова символното съдържание на религиозните системи, което му допада, на него самия. Това е преход от световни религии към онова, което може да бъде определено като “индивидуална религия” т.е. към такъв тип религиозност, при която индивида конструира своя собствена смислова система. Подобен тип вярване се очертава като отличителен белег на модерните общества, в които се наблюдава коперникански обрат в религиозното съзнание.
В центъра на моя изследователски интерес застава стремежът за свързване на модерната религиозност с неизчерпаемия свят, в който живеем, и в който по един или друг начин участваме. С други думи, това е опит за представяне на поредна социологическа перспектива към необятната сфера на религиозното.
