Сънят на щуреца. Лирика

Горещници

Маранята трепти и в очите ми влизат миражи.
А е толкова огнено, сянката пари ме даже.
Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя.
Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя.

Аз - с попукани устни. Край мене лежат на земята
недовършени думи, с каквито е пълна устата.
Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната,
в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра.

Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне.
Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам?
Може би просто вятърът се забавлява от скука:
първо спотайва се някъде, после внезапно хуква...

Маранята трепти, ала полъх лек всичко променя.
Дишам с пълни гърди като бебе, току-що родено.
И се смея на глас, и разпервам ръце за прегръдка -
закърнели криле, но ми връщат забравена тръпка...

И се стрелвам фантазно нагоре - прегръщам простора.
Няма как да опиша какво е - политайте, хора!

"Отначало пишех стихове само с мастило. Но не се получаваха - бяха бледи, почти анемични. После почнах да пиша с любов - с твърде много любов, но без разум, те нямаха смисъл. И тогава животът ми даде рецепта - прописах и с кръв, и с любов. И тогава разбрах, че поетът се ражда от болката."
Павлина Павлова