Втори том на епична поема за бъдещия свят!
Брикман положи глава на седалката и се опита да изключи всички външни възприятия - тихия шепот на разговора, монотонното бръмчене на совалката, белезниците на китките и краката, задушаващата качулка. След известно време почувства, че плува в обгръщаща го тъмнина.
В ума му се изплува името Клиъруотър. Той се опита да извика образа и във въображението си, но вместо него се появи образът на родната му сестра Роз. Стив почувства умът му да достига до нейния, преодолявайки стотиците мили, които ги разделяха. През вътрешното му съзнание прозвуча един глас, който само той можеше да чуе. Хладен, настойчив шепот му напомни за вятъра, шумолящ нежно по върховете на дърветата, покриващи повърхността - света на синьото небе, който беше принуден да напусне.
Тя знаеше, че той е жив. Тя знаеше, че той идва. Той трябваше да е внимателен. Те я наблюдаваха.
