"Рапорт пред Ел Греко" е фикционалната автобиография на Никос Казандзакис. Тя разказва за събития, личности и места, които са оказали значимо влияние върху цялостното творчество и житейски път на автора. Животът на Никос Казандзакис е възходяща спирала, а неговите възгледи и персонажи са изключително динамични и трансцендентални. Отделните части на книгата очертават различни периоди от земния път на Никос Казандзакис. Чрез описанието авторът разкрива еволюцията на своите идеи и идеали, илюстрира цялостната многопластовост и проникновеност на своя пленителен вътрешен мироглед. Това произведение изгражда дълбок, цялостен и комплициран портрет на МЪЖ, който самият Ел Греко би могъл да увековечи чрез картините си. Образ толкова плътен и истински, в който всеки читател успява да открие нещо от себе си. Това е вселенският заряд и въздействие на изящния литературен талант на Никос Казандзакис.
Творчеството на Казандзакис преминава през ограниченията и ги разрушава. Проблематиката на неговите произведения, тяхната проникновеност, задълбоченост и въздействие прескачат политически граници, раси, религии, националности, политически вярвания и възраст, а доказателство за величието, популярността и трансценденталността на неговото творчество е и фактът, че по време на Студената война неговите книги се четат трескаво в "лагерите" и на двете враждуващи страни. Посредством изказа си и съчетанието на думи, изпълнени едновременно със състрадание и смелост, той ни учи да ходим по ръба на бездната, да гледаме дръзко в очите и да не изпитваме страх. Метафизическата агония е неговият постоянен спътник приятел, неговият "Тигър", както Никос Казандзакис сам я определя в своето писмо от 1956 г. до П. Превелакис: "Завършвам Втората част на "Рапорт пред Ел Греко" и ще има и Трета. Работя усилено, интензивно, напрегнато и неуморно. Знаеш какво казват индийците: Който язди тигър, не може да слезе. Ние яздим тигър."
Отношенията на Никос Казандзакис с Ел Греко (Доменикос Теотокопулос) са като между войник и неговия генерал. Ел Греко е командващият Генерал и Лидер на неговата Националност и Етнос, истински син на Крит, а Казандзакис, творец на духа, самобитен покорител на Планини. Греко е кръстникът, а Казандзакис - кръщелникът. Тази душевна близост и обвързаност между тях се вижда и в друго писмо, написано до Янис Каркидис на 4 април 1956 г. : "... колкото повече остарявам, толкова по-ожесточен ставам, точно както се е случило и с нашия сънародник Ел Греко, чиито последни произведения са изпълнени със свирепост, екзалтация и вътрешен огън. Сега, пишейки "Рапорт пред Ел Греко", аз се чувствам едно с Великия Критянин и се обръщам към него с "Кръстник".
В друго свое писмо до П. Превелакис, от 22 март 1956 г., изпратено от Антиб, Никос Казандзакис пише: "... работя много, след няколко дни ще завърша "Рапорт пред Ел Греко". Елени плаче, когато се налага да копира моя предговор, когато заговоря за моята смърт. Но тя трябва да свикне с това, аз също трябва да свикна с тази мисъл."
Из книгата
Рейтинг: 9.53 / 19 гласа
