Път през умовете

"Много пъти бях чувал, че мисълта е посредникът между света около нас и чувствата вътре в нас, както и че, ако променим мисълта, можем да променим и света. Но някак тази фина връзка оставаше скрита и аз продължавах да виждам чувствата си, без да забелязвам, че те са резултат от мислите ми. Живеех с усещането, че чувствата ми зависят от другите хора, от случките и преживяванията ми в миналото, от това, което можеше да ми се случи в бъдеще... Искайки да променя начина, по който се чувствах, вместо да променям мислите си, се опитвах да променя миналото, бъдещето, хората, света... себе си. Всичко това ми костваше много усилия и правеше живота ми труден за преживяване."
Димитър Миленков

Път през умовете е книга, в която през истории на различни хора можеш да се докоснеш и да разбереш природата на мисълта и силата ѝ да сътворява преживяванията ни. Именно това познание е помогнало на героите в книгата да постигнат щастие и просперитет. Да се освободят от страховете, които сами са си създавали. Да живеят в разбирателство със себе си и хората около себе си. Да достигнат до собствената си вътрешна мъдрост, която да се превърне в най-добрия им съветник.

"Всичко беше сиво, страшно и несигурно. Сякаш целият свят се беше обърнал срещу мен. Чувствах се толкова объркан и уязвим и не намирах никакъв изход от ситуацията. Нямах представа какво да променя, за да се почувствам по-добре. Опитвах се да мисля положително, но като че ли нещата още повече се объркваха.

Някой беше ми казал, че животът е един метър слой горчилка и само сантиметър-два щастие, след което пак се повтаря същата последователност. Ние драпаме през горчилката, за да достигнем до слоя щастие, но пусто искаме още и още, и хайде пак в горчилката. Много ми се искаше да намеря начин да се спра и да се задържа в тази сладост. Но така или иначе в момента определено бях в горчилката и единственото, за което се сещах, е да драпам. Нито знаех накъде, нито докога. Бях убеден, че трябва да променя и подобря нещо в живота около мен, за да се почувствам отново в сладост. Този път бях твърдо решен да се справя и си направих списък на нещата, които трябва да променя.

Ето част от него:

• Да имам повече пари, за да се чувствам сигурен, че няма да свършат;
• Децата да са здрави, да слушат и да се реализират в живота по най-добрия според мен начин;
• Жена ми да ме обича и да не поглежда други мъже, да ме слуша, защото аз знам кое е най-добре за нас и за всички други хора по света;
• Хората да ме харесват и да ми се подчиняват, и да се съгласяват с всичко, което казвам, защото аз съм изворът на най-дълбоката и вярна мъдрост;
• Някой да започне да чисти улиците, да оправи тротоарите, да поддържа градинките;
• Да се смени управлението на страната с подходящите хора. Ако е необходимо, съм готов и аз да управлявам, за да знам, че всичко ще бъде наред;
• Аз и близките ми да бъдем здрави и да не се разболяваме;
• Смъртта да не съществува...

Колкото повече напредвах със списъка, толкова повече усещах, че не това е пътят към щастието. Сещах се, че в живота си съм имал моменти, в които съм се чувствал щастлив и то без да са били изпълнени и половината от условията в списъка. Сега вече сериозно се обърках - явно нищо не зависи от мен! Може би друг решава кога и колко от живота си да прекарам в наслада и радост?..."
Из книгата