Психология на саморазвитието

Предполагаеми механизми на самосъзнанието Едва ли всички читатели ще се съгласят, че проблемът за саморазвитието на човека е актуален. Не са малко и ония, които трудно ще приемат че високо съзнателният човек не е върхът в развитието на личността. Последното дори звучи като ерес в ушите на много ортодоксални философи, психолози, социолози и педагози. Не бива да се смята, че сега грешим като се стремим към развито високо съзнание, ни трябва да знаем, че то е подножие, а не връх на човешкото развитие. Върхът означава съзнанието на само да усвоява външният свят, но да опознава и себе си. Само когато опознае себе си, такъв индивид вече има не само високо съзнание, но и високо самосъзнание. Високо съзнателните са много, а хората с високосамосъзнание. Високо съзнателните са много, а хората с високо самосъзнание - малцина.Още по-малко са онези от тях, които са постигнали тези върхове в резултат на собствени волеви усилия, във взаимодействие с наследствеността и средата, в която са израснали. Високосъзнателните притежават много качества, но им липсва самосъзнание. Защо е така? Нали средното образование формира съзнанието, а това би трябвало естествено да води до самосъзнание в рамките на 12-годишното обучение. Тъкмо тук е парадоксът: педагозите вярват в последното твърдение и мислят, че то ги освобождава от отговорност за прехода от съзнание към самосъзнание. Може ли обаче някой сериозно да твърди, че съзнанието автоматично води до самосъзнание?

Издателски комплекс Неофит Рилски
Благоевград, 2700
ул. Иван Михайлов № 66
press@swu.bg