"В българската поезия Здравко Кисьов е от творците, чието присъствие след смъртта не утихва, а нараства. С годините поезията му не губи, а усилва своя звук. Дори за онези, които сме следили неговото богато творчество, сега то придобива особена тежест - вероятно защото го осъзнаваме в неговата цялост.
Здравко Кисьов е от съзвездието поети на българската провинция, които добавиха в литературата на XX век усещане за творческа независимост и свещено презрение към конюнктурата. Петър Алипиев от Варна, Христо Фотев от Бургас, Иван Николов от Хасково, Добромир Тонев от Пловдив - в тази компания той е представителят на Русе. И заедно с това - може би най-разкрепостеният, с подчертано европейски звук и форма на стиха. Това не е случайно. В делото си на преводач общува с поети от модерните литератури на Полша, Румъния и Прибалтика, слогът на стиховете му е изчистен и съвременен, освободен от излишество.
В различните си периоди той има сполучливи търсения в поетическата форма, които заслужават да бъдат изучени. Някои от тях съставителят уместно е включил и в настоящото издание. Предлаганото за подкрепа от издателство Ерго томче Светлопис е подбрано от поета Роман Кисьов и включва най-хубавото от лириката на автора, както и други особено характерни, определящи творби. Някои от тях се помнят още от миналото и читателите с наслада ще ги разпознаят. Между тях например е знаменитото стихотворение Спасение:
"Страхувам се,
защото брат ми с брадвата
върви след мен и може да не ме познае."
И още: В каньоните на времето, Подялба, Тайна, „Написано на пясък, прочетено от вятър, Мастило, Мама умира“, Безкрили ангели, Човекът е камбана, Неразпознат сред свои преминавам... Изброяването на хубави стихотворения от тази книга е безнадеждна задача: почти на всяка страница в нея има изненада, мъдрост, майсторски модулирано чувство. Приятелски, любезно, сякаш предупреждавайки не искам да ви плаша, поетът ни поднася горчивината на съществованието - като неизбежна опора на съвестта. Това прави тази тиха, привидно равномерна поезия, неочаквано заострена, сгъстена, взряна в екзистенциума и от това драматична. В стиховете от книгата няма и следа от конюнктура, намек за рутина или отказ от високото предназначение на поезията. Подборката е особен вид избрано, създадено с вкус и отговорност. Стихотворенията са с отворена“ датировка - човешкият живот и даже по-натам от него.
Актуалността в поезията не е най-предпочитаното ѝ достойнство. Там привлекателното, вълнуващото е усещането за вечност. Здравко Кисьов очевидно е съзнавал това - в неговата поезия чувствата и мъдростта, самата ѝ всечовечност са някак непреходни, или - както съм чувал от Далчев - неизтриваеми.
Освен лириката, в предлаганото томче съставителят е добавил поемата Ела и виж! - за екологичната драма на Русе през осемдесетте години. Отхвърляна и почти апокрифна в своето време, днес тя се откроява с автентична гражданска страст и с характерната си поетика. Включени са още подборките Небесен глас (религиозна поезия), Под светлината на мълнии (петостишия и тристишия), Жития край Дунав и Отвъдно време. Последни стихотворения - непечатани и невключвани в книги приживе от автора творби. Това са петдесетина равностойни стихотворения, между които и нашумяващото вече сред почитателите на поезията Картина, което е годно да украси всяка световна антология. В него се откриват изненадващи интонации от безсмъртната балада за Балканджи Йово, както и разтъсващ размисъл за съдбата на твореца и на неговото изкуство.
Сборникът Светлопис е сериозно, обхватно и безупречно съставено издание. Времето има нарастваща нужда от поезия с такава съвест и такава чувствителност.
Калин Донков"
Из книгата