Концерт в памет на един ангел

Гонкур за разказ 2010 Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”.
Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се разминали, то те не го поправят. Изкуплението често идва твърде късно. Злото е сторено...

Четири свързани помежду си истории. Четири истории, които минават през обичайното и необичайното във всеки живот. Четири истории, които сякаш изсичат в камък въпроса: свободни ли сме или просто следваме съдбата си? Можем ли да се променяме? Концерт в памет на един ангел е придружена от дневника, който Ерик-Еманюел Шмит си е водил по време на създаването на книгата. Дневник, който едновременно тревожи и умиротворява...

„Утре, селяни, ще се събудите в едно още по-прочуто село, селото на Мари Морестие, Сатанинската жена, превърнала се в Ангелска жена, убийцата, която бе заблудила всички, но не бе успяла да заблуди Господ. Тя започна като Месалина и свърши като светица.” Мари се чувстваше сякаш е заразна, сякаш прави добро на другите, сякаш носи светлина, онази светлина, която бе получила от Гавраил. „Дами и господа, срещнах един изумителен свещеник. Той не бе човек, беше ангел. Без него нямаше да съм сега тук, пред вас.” Щеше да може да говори за него и за интимната им връзка на цялата земя. Колко чудеса я чакаха...

"Животът на всеки от нас е съставен тъй, че погледът, който хвърляме към него, го прави ужасен или прекрасен. Едни и същи събития могат да бъдат разчетени като успех или като катастрофа."

"Катрин помисли, че животът й прилича на неделен следобед, дълъг, тягостен, пълен със смътни надежди и неопределени съжаления, в който преобладаващата горчивина пречи на човека да вкуси и малкото хубаво."

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди Молиер и Гран при за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.

Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.

За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.

Особено популярен по света е неговият цикъл Кръговрат на незримото, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Господин Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и други. Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.

Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката. Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.

Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и други. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове. През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.

Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър Иван Вазов в България, при посещението си през 2020 г.

През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на Гонкур.

Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33^-о място, заето преди това от Колет и Кокто. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020 г.).