Гайдарят е повествование за двама млади българи през XIX век, които съдбата прекарва през горнилото на низ от предизвикателства. Премеждията ги съпровождат от първите им дни и не ги оставят до сетната им поява пред читателя. Копнежи, любов, изневери, бягства, родова памет, приключения, авантюри, мечти, гнет и стремежи към свобода са вплетени в сюжет, който се разгръща на фона на историческите събития, разтърсили Европа преди близо 200 години.
Романът повдига редица въпроси. Какви сме били преди 200 години? Какво са мечтаели нашите предци? Героизмът ли е бил водещ във вековете на мрак, или повечето нашенци са живеели ден за ден? Какво е можело да разяри гяура и да го подтикне към съпротива, така че, притиснат от обстоятелствата, да промени съдбата си? Стадо и мърша ли сме били е въпрос, който продължаваме да си задаваме и днес. Имало ли е българи, готови да загърбят близките си и да тръгнат натам, където няма иго, но ги дебнат други опасности?
Разказът за Мария и Христо от село Топлеш, принудени да направят своя избор, е историческа фикция, в която авторът дръзко е преплел съдбата на своите герои с реални личности като Шандор Петьофи и
Оскар Уайлд, но и много лично описание как преди два века, както и сега, хората са се изправяли срещу предизвикателства, налагало им се е да вземат страна, добра или лоша, въпрос на лична оценка, но нали животът не е чернобяла картина, а изпъстрена с цветове и нюанси дъга.
Авторът е писал романа по време на престоя си в Ирландия и Австралия. Повествованието му е носталгичен прочит на едно сурово време, оплело човешки съдби в исторически събития, белязали Европа през XIX век, защото винаги е имало мигранти - хора, готови да потърсят своето щастие извън родните места.
Светлозар Панов е дипломат от кариерата. Бил е посланик в няколко държави, последно в Австралия и Нова Зеландия. През 90
-те години нашумя с поредицата си от художествено-документални романи Царицата и Царицата и дяволът, раздиплящи мътните времена на българския преход.