Фламинги

Фламингите стоят на групи, но всяко отделно е само. Спазват разстояние. Бдителни са. На нас ни се струват грозни. Струват ни се красиви. Изглежда сякаш горят, но това не е истина. Изглеждат сякаш не могат да бъдат унищожени, но и това не е вярно. Оставят впечатление сякаш изобщо ги няма. Но са тук. Стоят пред нас и тежат на мястото си. А после бягат от нас по повърхността на плитките води. И след това политат.

Реакциите на читателите и критиците за стихосбирките на Улрике Алмут Зандиг винаги са били възторжени. Така стана и с нейните истории, които излязоха през 2010 г. в книгата "Фламинги".
Това е гласът на една нова, необикновена авторка на проза, която вече е познато име в света на лириката, носителка на няколко награди. Прозата на Улрике Алмут Зандиг е е нова, свежа, необикновена. С невероятната сигурност и прецизност, тя залага в своите истории на две неща: на играта със спомена и на градивната сила на фантазията, в която личат подчертано приказни черти. Критиците я определят като невероятен нов глас, от който през следващите години със сигурност ще може да се очаква още много. С тази книга читателите стават свидетели на раждането й като разказвачка на истории.