Личен роман
Тук съм аз: от детството – до днес.
Уви, възкресеният с думи живот не е оригинал, а копие.
Веднага след промяната – ноември 1989 г., започнах и завърших – март 1990 г., спомените си за софийските си митарства. Не знаех свободата ще има ли друг шанс.
За разлика от мнозинството български писатели, не чаках да премина тиха бяла Дунаваи тогава да се изхрабря и назова поименно и моите мъчители, и на себеподобните ми; реших да ги покажа приживе, тук, още сега; и аз - сред тях, лице в лице, очи в очи; смятах непочтен похвата, битуващ по нас: писателят Х. каза; У. сподели... Освободих "героите си" от анонимност; ако съм излъгал – нека ме опровергаят. Предложих им открития, публичен двубой.
Като изключим полемиката с
Николай Хайтов в "Литературен форум" през 1990 г., досега никой друг не се е обадил.
Как тази книга да не е отворена?! Да не е недовършена? Толкова са ме обвинявали, че съм бил храненик на Отворено общество, че поне определението му да присвоя!
Отколе знам: в изкуството, ако нещо си направил – никой не може да ти го отнеме; ако не си – никой не може да ти го даде!
Читателю, гол съм пред теб, както майка ме е родила!
Не се боя, защото не съм излъгал.
Човек в живота може и да послъгва. Но пише ли – о, това е вече друго!
За мен е като да се изповядваш. Като да легнеш под ножа. Мърдане няма!
И да става, каквото ще става!
Тази книга ще я затвори само Този, който отвори книгата на живота ми.
Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт".
В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В края на декември 1990 е назначен за заместник главен редактор на бившия орган на СБП "Литературен фронт", преименуван от новото ръководство в "Литературен форум". В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата - "Литературен форум - ООД". На 05.02.1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г., е собственик на вестника и издателството. През 1994 г. създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. - "Форум Българо-унгарска взаимност - 2014" със седалища в Будапеща и София.
Стихове на Марин Георгиев са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др. Принос в документалистиката е романът му разследване "Третият разстрел".
През май 2001 г., Марин Георгиев получава високото държавно отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура - "Про Култура Хунгарика", връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария.
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
