(Пре)програмиране на живота

00:00 00:00 Paste this HTML code on your site to embed. spaceplay / pause qunload | stop ffullscreen shift + ←→slower / faster ↑↓volume mmute ←→seek  . seek to previous 12… 6 seek to 10%, 20% … 60%

(Пре)програмиране на живота Невена Иванова Времетраене: 1:10 мин. Да преживееш XXI век: Чомски и Мухика Саул Алвидрес Времетраене: 1:30 мин. Стефан Мавродиев. Играещият човек Homo ludens. Биография Огнян Панов, Стефан Мавродиев Времетраене: 1:09 мин. Албум за обич с баба Диана Стоева Времетраене: 1:00 мин. Далече от Луизиана Лус Габас Времетраене: 1:13 мин. Приключенията на Съни Поля Георгиева Времетраене: 1:13 мин. Първият президент на републиката. Текстове и интервюта Времетраене: 1:16 мин. Как да увеличим интелигентността на бебето си Глен Доман, Джанет Доман Времетраене: 1:23 мин. Между два океана Кристина Енрикес Времетраене: 0:50 мин. Пътеводител за абсолютно всичко Хана Фрай, Адам Ръдърфорд Времетраене: 1:11 мин. Йога за лице Лилия Симова Времетраене: 1:19 мин.

Синтетичната биология между индустрията и биохакерството.

Как би могъл да изглежда един свят, в който биологичните организми, създадени чрез рационален дизайн, са част от нашето ежедневие и играят значителна роля в решаването на основни човешки предизвикателства? Какво бихме могли да постигнем, ако използваме биологични материали - модифицирани микроби, растителни или животински клетки и тъкани - като субстрат, който подлежи на интелигентен дизайн? Какво би означавало да проектираме природата по този начин?

"Синтетичната биология обещава да превърне телата ни в поле на избори, които могат да бъдат пресмятани и направлявани. Дали тя е конкретна утопия, предусещаща един нов свят, които още не е, но е реално възможен? Дали е възможна техническа рационалност, която ни подчинява откъм самата ни природа? Но какво е природата, след като молекулярното ниво на живота може да се превърне във въпрос на избор? Всъщност не е ли синтетичната биология следващата стъпка в еволюцията на човечеството, която поначало е техногенна, за разлика от еволюцията на животните, основана върху приспособяване съм средата? Възможно ли е синтетичната биология да породи генерализирана пролетаризация, експроприираща познанието, социалните отношения и способността ни за творчество? Как е възможна съпротива срещу такава пролетаризация? Ако приемем, че съпротивата е имала формата на биохакерство, дали няма риск то да подхранва силите, срещу които се бори?

Изследването на Невена Иванова е първото, мислещо алгоритмизацията на живота през понятията на френския философ Бернар Стиглер. То не само анализира детайлно тази въпроси, но и картографира изследователското поле, в което можем да търсим свои отговори."
проф. д.с.н. Тодор Христов, СУ Св. Климент Охридски

"Невена Иванова подхожда с особено внимание към т.нар. биотехнологичен фармакон. Признавайки човешкото напускане на чисто биологичната еволюция, нейната монография предупреждава за някои от възможните опасности, като хипер потребление, когнитивен капитализъм, генерализирана пролетаризация, затворена иновация и редица други. В същото време, тя ясно очертава положителния потенциал на новите възможности, свързани с икономиката на сътрудничеството: свободно майсторене, просперитет на аматьора и компютърния маниак, отворения код и дизайн, културата на даряване и пр. Специален акцент бих поставил върху проблемите, свързани с т.нар. трагедия на антиобщото, която изисква преразглеждане на утвърдените модели за притежанието и търсенето на нови кожи на собствеността."
проф. д.с.н. Стоян Ставру, Институт по философия и социология, БАН

Невена Иванова работи с методите на философската рефлексия, изследваща пресечното поле между изкуството, науката и технологията. Притежава магистърска степен по философия от СУ Св. Климент Охридски и докторска степен по интердисциплинарни информационни науки от Токийския университет. Публикувала е на български, английски, френски и японски език в областта на медийната естетика, философията на технологията и критическите софтуерни науки. През 2023 г. води специалния брой на Balkan Journal of Philosophy на тема Creativity After Automation в отговор на все по-налагащия се дискурс за потенциала на машините за творческо въображение. Понастоящем е главен асистент в Института по философия и социология към БАН.

Съосновател е на symbiomatter лаборатория за експериментални изкуства (symbiomatter.org), първата платформа в България, посветена на изграждането на мостове на творческо сътрудничество между учени, хора с инженерно мислене и хора на изкуството.

Парадигма ЕООД
София, 1113
бул.Цариградско шосе 125
paradigma_books@abv.bg

Въведение
Пролетаризация

• Пролетаризация на производителя
• Пролетаризация на потребителя
• Генерализирана пролетаризация
• Ерата на антропоцена
• Пълна автоматизация на знанието
• Загуба на позитивна проекция за бъдещето
• Пролетаризация на творчеството
• В изкуството
• В науката
• Pharmakon

Синтетичната биология

• ДНК през погледа на художника (Microvenus)
• История и идеология на синтетичната биология
• Принципи на инженерния логос
• База от технически познания
• Предварителен дизайн
• Абстракция на компоненти и устройства
• Стандартизация на компонентите и условията
• Отделяне на проектирането от производството
• Инженерният цикъл проектиране - изработване - тестване
• Техническа спецификация (datasheet)
• Инженерният принцип в биологията
• Знания
• Компютърен дизайн
• Стандартизация
• Модулност
• Проблемът с еволюцията
• Отделяне на дизайна от изработката
• Абстракция
• Фармакологичният характер на синтетичната биология
• Онтологично измерение
• Епистемологично измерение

Депролетаризация

• Фигурата на аматьора / хакера
• Смяна на парадигмата на производството
• Софтуер с отворен код (СОК)
• Биотехнология с отворен код (БОК)
• Хардуер с отворен дизайн (ХОД)

Модели на пролетаризация

• Програмируемата лаборатория
• Ginkgo Bioworks
• Amyris Biotechnologies

Модели на депролетаризация

• Международно състезание за генномодифицирани машини (iGEM)
• Биохакерството
• Дефиниция, зараждане и етос
• Социално-техническа визия
• Два модела на биохакерски пространства
• Genspace (Ню Йорк, САЩ)
• La Paillasse (Париж, Франция)
• От биохакерство към стартъп (PILI)

Заключителни думи
Библиография
Съдържание и резюме на английски език