Как би могъл да изглежда един свят, в който биологичните организми, създадени чрез рационален дизайн, са част от нашето ежедневие и играят значителна роля в решаването на основни човешки предизвикателства? Какво бихме могли да постигнем, ако използваме биологични материали - модифицирани микроби, растителни или животински клетки и тъкани - като субстрат, който подлежи на интелигентен дизайн? Какво би означавало да проектираме природата по този начин?
"Синтетичната биология обещава да превърне телата ни в поле на избори, които могат да бъдат пресмятани и направлявани. Дали тя е конкретна утопия, предусещаща един нов свят, които още не е, но е реално възможен? Дали е възможна техническа рационалност, която ни подчинява откъм самата ни природа? Но какво е природата, след като молекулярното ниво на живота може да се превърне във въпрос на избор? Всъщност не е ли синтетичната биология следващата стъпка в еволюцията на човечеството, която поначало е техногенна, за разлика от еволюцията на животните, основана върху приспособяване съм средата? Възможно ли е синтетичната биология да породи генерализирана пролетаризация, експроприираща познанието, социалните отношения и способността ни за творчество? Как е възможна съпротива срещу такава пролетаризация? Ако приемем, че съпротивата е имала формата на биохакерство, дали няма риск то да подхранва силите, срещу които се бори?
Изследването на Невена Иванова е първото, мислещо алгоритмизацията на живота през понятията на френския философ Бернар Стиглер. То не само анализира детайлно тази въпроси, но и картографира изследователското поле, в което можем да търсим свои отговори."
проф. д.с.н. Тодор Христов, СУ Св. Климент Охридски
"Невена Иванова подхожда с особено внимание към т.нар. биотехнологичен фармакон. Признавайки човешкото напускане на чисто биологичната еволюция, нейната монография предупреждава за някои от възможните опасности, като хипер потребление, когнитивен капитализъм, генерализирана пролетаризация, затворена иновация и редица други. В същото време, тя ясно очертава положителния потенциал на новите възможности, свързани с икономиката на сътрудничеството: свободно майсторене, просперитет на аматьора и компютърния маниак, отворения код и дизайн, културата на даряване и пр. Специален акцент бих поставил върху проблемите, свързани с т.нар. трагедия на антиобщото, която изисква преразглеждане на утвърдените модели за притежанието и търсенето на нови кожи на собствеността."
проф. д.с.н. Стоян Ставру, Институт по философия и социология, БАН
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
