Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в Софийски университет Свети Климент Охридски, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра История на философията и декан на Философски факултет в периода 2011–2019 г. Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай.
Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии, сред които: "Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното, Що е Просвещение? - текстове, жанрове, контексти,
Въведение във философията, 17 юни на Симеон Сакскобургготски и други; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на
И. Кант, Г. Хегел,
К. Маркс / Фр. Енгелс, М. Хайдегер,
Ханс-Георг Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на
Лайбниц,
Ницше,
Фройд,
Ръсел,
Хусерл, Маркузе и други. Ръководил е множество национални и международни приложни и научни проекти: концепция на държавни зрелостни изпити, финансиране на системата на висше образование, рейтинга на български университети (заедно с Ч. Найденов), обучение и преквалификация на учителите в средното образование, ромските училища в България, междукултурен диалог и други.
Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и към 400 публикации в периодичния печат, най-вече във вестник Сега, чийто колумнист за съботно-неделното издание е между 2004 и 2019 г.; част от тези статии са събрани в книгата Гледки от българския вагон.